Наблюдавам те …
Всяка вечер се промъквам при теб …
Мислено те целувам и се надявам някъде там, в главичката ти, да има мисъл за мен …
Промъквам се на пръсти със сенките в стаята ти и те гледам как спиш …
Всяка вечер искам да те докосна … да те събудя и вместо да те целувам на ум, да те целуна наяве. Да те обгърна с ръце, мисли и дух, и да те пазя докато спиш. Искам да те усещам в ръцете си … тихото спокойствие на твоето дишане … туптенето на живота в теб … да се насладя в мрака на Нощта на най-красивото усещане – да си до мен и аз да съм до теб …
Вместо Мрака да те прегръщам аз.
Вместо Нощта да те целувам аз.
И вместо Сенките, аз да те милвам вечер …
Извинете ме за лиричното отклонение, но това се ражда 30 минути преди да трябва да се събудиш за работа …
Ваш,
Lucifer
Нещо ново от мен: Всяка вечер – http://www.anavaro.com/blog/vsiaka-vecher/
Луско, вери найс… честно. 🙂
Това се ражда след 1 час опити да заспиш …
Много ми хареса.
Ама много.
Май повече те харесвах като пишеше за компютри :р
хаха jk 🙂
Трудно ми е да повярвам, че точно ти си способен на нещо такова, па макар и в екстремни условия. Изненадваш ме, това е хубаво. Това исках преди време – да видя теб, а не Lucifer ;P
Ама вече не ми е интересно, защото знам, че и ти си като мене малко.
Сега какво? Да разбирам ли че не ти харесва … или че не искаш да четеш повече такива неща …