За образованието …

Вчера на #TBB се промъкнах към един малък разговор за качеството на образованието в нашата мила държава. Независимо за кое образование си говорим – основно, средно или висше. Честно казано не чух целия разговор, чух само края му, защото доближавайки се до него и без да искам изместих темата към Linux и използването му в практическа насока – например в офиси, училища и държавни учреждения. Но не това е темата, която искам да засегна, а образованието като такова. Една статия от днес, на която попаднах случайно, ме накара да се замисля. Статията можете да прочете тук или с две думи – Бойко иска да вкара вероучение в училищата и то, до колкото се разбира от статията не за първи път.

Колкото и да е странно … не мисля, че това е лошо. В една от темите от поредицата „Парад на глупостта“ бях цитирал писмо в което религиозна организация искаше достъп до училищата. Аз винаги съм бил много твърдо против религията, защото смятам, че религията е отрова. Отрова, която поразява ума. Поразява способността на човек да мисли самостоятелно и да изгражда собствените си морални ценности, като му налага външни – тези спуснати от някой или някои богове. Но може би рационалното запознаване на децата с религията, като такава, не е толкова лоша идея. Но тук не говоря само за християнската и мюсюлманската. В България има 100 религии, регистрирани по закона за вероизповеданията  (за съжаление не успях да намеря точната им бройка, но към 2010 са били над 1300 за цяла България, но не вярвам да са повече от 200 основни).

Религиозните часове, запознаващи децата с всички религии и представящи ги такива каквито са – вярвания на групи хора. Демистифицрайки ги и превръщайки ги не толкова във вяра, колкото в познание е един от най-добрите начини младите хора да изградят един собствен мироглед … наречете го индивидуална религия, базирана на моралния код на философии, просъществували хиляди години. Колкото и да се кривим, не можем да отречем, че някога в ядрото си, дори християнството и мюсюлманството, в ядрото си са възникнали, като морални норми за едно общество.

Може би един такъв час ще е само от полза на „младото поколение“, но час преподаван от учители, безпристрастни, до колкото е възможно, към предмета, а не фанатични последователи на религията, която преподават.

Но религията не е единствения проблем на образованието ни.

Един друг важен елемент, поне според мен е секса. Всички знаем, че в днешно време децата (защото всичко под 16 си е дете) правят секс. От както аз бях в гимназията, в древността, се говори за въвеждането на час по сексология. Един предмет, който никак няма да навреди на всички онези любопитни и жадни за приключения, току що навлизащи в тази възраст, младежи. Някога, много на времето, когато аз навлизах в тази … възраст имах голям късмет да попадна на правилните хора (жени), от които да науча кое какво е, много преди да правя секс за първи път. Порното също помогна (научи ме как се слага презерватив) и имах търпелива първа партньорка (въпреки, че не разбра, че ми е първата). Проблема идва от масовото навлизане на секса в обществото ни. Деградацията му до разменна монета. И пълната загуба на вътрешната индивидуална ценност, която всеки от нас (тези, които разбираме) влага в него.

В момента обществото ни е преситено на секс. Не, не ме разбирайте погрешно – не иска да проповядвам морал и нямам нищо против „низките страсти“. Дори напротив, но това насищане, оставя „подрастващите“ неподготвени. Дори за собствената си защита. Не говоря за подтикване към секс, а за една логична и информирана подготовка. Не само контрацепция, анатомия и заболявания, но и психология и що е то еротика. Някакво запознаване с цялата онази сложна плетеница от чувства, мисли и усещания, която съществува преди и след механиката на това, което е секса.

Същия подход може да бъде възприет и за другите предмети. Отдавна учебната програма изисква знание, а не разбиране. Наизустяване, а не прилагане. Всичко е насочено към подаване на точно определени познания, без да се вземе в предвид основата и разбирането им. Блокира се творческия импулс, затрупвайки го със знания и премахвайки възможността за импровизация. Да, има предмети, които са от чисти знания, но дори там трябва да има разбиране, а не наизустяване.

Не мисля, че системата е толкова повредена, колкото неправилно структурирана – изисква резултати, без да дава възможност да бъдат постигнати.

А според вас – какво и трябва на системата?

Ваш,

Lucifer

Снимка: my_new_wintercoat

Пост 87 от поне 100