"Второто правило"

Според Тери Гудкайнд второто правило гласи:

„Най-добрите намерения водят до най-лошите последствия“

Еми верно си е! Вчера исках да предпазя един човек, а го загубих! В желанието си да я защитя и причиних проблеми. Няма прошка за глупоста, още повече, ако с нея си допуснал любим човек да пострада! А и аз не искам прошка, не я заслужавам, тя може и да ми прости, най-вероятно ще го направи, но аз никога няма да си простя, че допуснах желанията ми да управляват разума! Няма да си простя всичко което и причиних за тея няколко минути. Не искам и тя да ми прощава. Страх ме е да остана сам, без нея, но е по добре да страдам сам в мрака на собствения си Ад, отколкото да и го стоваря на нея!

Не исках! Мога да крещя тези думи докато си раздера гърлото, но никой няма да ме чуе! Мога моля всяка стихия и всеки бог, но никой няма да ми се притече на помощ. Нямам сили дори да погледна лицето в огледалото и да го излъжа, че не е виновно.

Не искам да те губя! Не искам да съм ти приятел! Но нямам право да кажа нищо! Нямам права да искам или да моля! Нямам власт да заповядвам, имам само крехката надежда, че всичко няма да свърши, че няма да обърнем гръб на бъдещите спомени, но и тази плаха надежда е крехка … или е по-скоро илюзия на един алогичен ум, който се бори с нокти да се задържи над лудоста!

Не знам! Всичко губи смисъл … Но не бойте се деца, няма да се предам и да прегърна последния изход, няма да направя последния избор! Щом съм прокълнат да съм сам и да отблъсквам всички които ме обичат и които обичам, то нека умра сам! Но ще умра гордо, а не като някой страхливец решил, че безименната Смърт ще го спаси!

Ще се радвам да не видя светлината на утрешния ден! Ще се радвам никога да не се събудя!

До тогава, обаче, ще се боря! Ще драпам със зъби и нокти да съм по-силен телом и духом! Ще се боря, ако ще да умра доакто го правя, но няма да се предам!