Днес преди 5 години … или последната вечер, в която бях такъв какъвто бях!

Днес преди 5 години!
23.05.2003 г.
Абитуриентската на 3-та ПМГ!
Последната вечер в която Станислав беше само Станислав! Последната вечер в която се страхувах да действам!

Сега когато пиша това, сигурно вече сме били в училище… не знам!

Това е деня в който преди 5 години се разделих с хората с които порастнах! Това е деня в който преди 5 години за последен път мислих и се страхувах да действам … и все пак първия ден в който бях това което станах после!

Знаете приказката за принца на бял кон, нали? Онзи който идва да спаси принцесата, заключена в кулата и пазена от дракона? …

Не аз не съм принца … може би някога можех да бъда.

Аз съм черния магьосник който е заключил принцесата, пуснал е дракона, вързал я е за леглото, накарал я е да му прави свирки, изчукал я е, после я е бил и накрая я е вързал по друг начин … и я е изчукал отново! Не … не е проявил насилие, защото тя си го е искала … но също така е дошъл принца и я е спасил! Принцесите обикновенно не разбират за какво иде реч, ама няма и да се обяснявам, защото сега не ми се пише за това!

Пише ми се за 23.05! Онзи ден в който за последно бях дете, което се прави на мъж! Издокаран в костюм … черен разбира се! … с риза … (не, не беше бяла, въпреки че наще много искаха) сребърна! С лъснати обувки … гъзарче с руси кичури и толкова лак на косата че спокойно можех да си падна на главата от 3-я етаж и да отскоча … със белег от ключ на едната буза …

Нещо средно между гъзар, грубиян и конте … смешмно-сериозен и сериозно смешен!

Но това, че ме има на 50% от касетата е друго! То не може да си с 24 мадами и да не си заслужиш да те гледат!

Еххх! Спомени!

You could live you’re hat on! И две от най-красивите момичета се кълчат край мен и ме събличат!

Lambada и най-огненото момиче накара всичко да изчезне! Да останем само тя, аз, музиката и танца!

Еххх! Знаете ли съжалявам, за това че не мога да върна времето! Не мога да побегна … след един човек и да и кажа, че я обичам! Но каквото било – било! Каквото е – Е! А каквото ще бъде – зависи само и единствено от нас!

Написах май нещо което няма смисъл, но и нещо което трябваше да напиша!