Оцеляване … или битката за една лудост

Седя и се чудя за смисъла на всичко … не говоря за екзистенциалния смисъл на живота, а за смисъла на това да се боря със самия себе си във всеки един момент и да се мъча да бъда това което трябва … да се мъча да постигна каквото и да е! По-лесно би било да се оставя ан течението … да се оставя да потъна … да се удавя в това което е, а не да се мъча да постигна това което трябва да бъде!

Да, ама аз не съм такъв човек! Не обичам да ме водят! Не обичам да ми казват какво е! Трябва сам да разбера! Сам да се справя и сам да се преборя …

Много е лесно другите да ти простят … но толкова трудно сам да простиш на себе си за грешките допуснати към другите! Толкова е трудно да заслужиш прошката, която ти дават, доверието и втория шанс! Аз не мога! Не мога сам пред себе си да кажа: „Да заслужавам ги!“… колкото и пъти да ми повтарят, че това от което се страхувам повече от всичко на света няма да стане … аз продължавам да не вярвам и да се страхувам… страх ме е да загубя това което нямам… Парадоксално нали? Или може би по скоро трябва да кажа, че ме е страх да загубя това, което искам да имам!

Не искам и през новата година да водя същите битки като през старата! Не искам да се боря за собствения си разум, ако това понятие може да окачестви това което при мене минава за разум! Аз съм това което съм и за добро или за лошо не мога да бъда нищо друго! Не мога да се привързвам повече или по-малко! Не мога да обичам по-малко! Не мога да съм това което не съм и повярвайте ми няма да бъда!

За да разбера хората най-често задавам един въпрос: Какво си ти?
Най-честия отговор е „Не знам!“
Лично аз отговарям: „Аз съм този, който съм и това което съм! И се гордея! Може да не се харесвам, но се гордея!“

Отново пиша безсмислено! Отново няма да ме разбере никой! И отново не ми пука!

Ваш,
Lucifer