По пътищата родни на България…

Днес пътувах … както винаги … имам предвид на стоп … бързо и забавно.

Е не много бързо – само малко по-малко от 6-те часа на BioMet (3 пъти подминах автобуса от 07:30 от Варна).

В 07:35 бях на магистралта … където почти веднага ме взеха и ме хвърлиха до разклона за Девня … След по-малко от 10 минути покраи мене профуча един FIAT с … не знам? 150? 160? …. който обаче ми свирна и успя да спре чак след 100-150 метра. Оказаха се двама образи от Елин Пелин (някъде край София) и започна веселото! То не бяха дърпания с една Toyota YARIS до Велико Търново(управлявана от жена на вид около 40), не бяха базици … докато не ги спряха ченгетата малко преди или след Севлиево… До сега не бях се натъквал на такава разнородна компания от само 2-ма човека: шофьора, въпреки употребените опиати и малкото изпита бира се държеше стабилно, караше добре … и избощо се държеше на място, докато „навигатора“ още от като ме качиха ми направи впечетление, че е надрусан … нали знаете онзи кристален поглед който се различава от пиянския по онзи малък нюанс? … Та благодарение на „навигатора“ безмалко да ни арестуват. Момчетата ми харесаха като компания … забавно беше, дори отколонението от 50 километра (защото изтървах отклонението за Търговище (ма как да го видя при 160?)). Целия път беше много як!

Но да разкажа по продробно:

Качиха ме момчетата с коментара „Как можа да ми убиеш така скороста? Ма не ве базикам се! И ние сме седяли така да чакаме и знаем.“ На „5-ти километър“ (Шумен) спряхме за по кафе (аз ги черпих, барабар с водата), пикане и хапка за тях (на път не ям) и продължихме с пълна газ … докато по едно време не видях табелата гласяща Разград 13 … WTF? Разград? При което … „Ааа, момчета, май объркахме пътя“ (защо ми трябваше да казвам, че знам пътя на изуст). Спряхме и видяхме картата (верно сме дръпнали 25 км от разклина за Търгивище) … та върнахме се и си продулжихме по пътя към Шопско … на околовръстното на Търговище засякахме и гореспомената Toyota YARIS и започнаха да се „закчат“ с жената и така до Велико Търново, където спряхме да измием фаровете, стъклата и стоповете, че от калта в прохода бяха станали непорзрачни. И момчетата си взеха бира … и газ … минахем Севлиево и тръгнахме на горе по пътя … тъкмо светнаха … намали шофьора и … катаджията изскочи с палката! Кофти! (на бързо сритах бутилките …) Шофьора слезе да се разправя … и тогава алкохола погълнат от спътника му си казаха думите и той се разбесня … което доведе до проверка за алкохол … акт и така на татък. Загубихме 20 минути и много нерви … абе … нямам думи …

Продължихме си по пътя … спряхме за цигари (помогнах на момчетата с 2 кинта) и бира … и продължихме къде къде по-спокойно към София, с кратка отбивка в Правец … за да се видят с роднините (забравих май да спомена, че шофьора се оказа племенник на спътника си). И така до София … точно до входа на болницата в която работи ER_Nurse …

Та така с моите приключения на идване …

Ето ви и .kml запис на маршрута.

[xmlgm {http://www.anavaro.com/kml/20090121072013.kml} maptype=G_HYBRID_MAP;gpxview=all]