1 час … или ретроспекция на изминалата година

Остава точно 1 час до края на последния ми работен ден, което ме кара да си правя равносметка за тази 1 година без 9 дни.

Не за първи път работя за СОК „Камчия“ ЕАД и знам, че ако се наложи – няма да е за последно. Официалната ми работа винаги е била в компютърната зала на хотел Лонгоз, но това никога не ми е пречело да се чувствам като част от цялостния екип на фирмата. За нея работят много и различни хора. Хора които са ми приятели и колеги. Хора, с които ми е приятно да работя.

Но нека започна от началото … за този път.

На 01.07.2008 г. останах без работа, предната ми фирма реши да не подновява договора ми и да съкрати бройката на която бях. И така няколко месеца бях свободен електрон. Ходих по концерти … ходих до Пловдив (някой път ще ви разкажа за това … може би) и изобщо се забавлявах в търсене на работа. Ходих на няколко интервюта, едно от които към фирмата която ме назначава в началото на другия месец. Изобщо за месец и малко успях да изхарча не много големите си спестявания … поработих малко при братовчедка ми (с която се разделихме много брутално след като я обраха и избра хората с които работи пред братовчед си!) и тогава един от най-добрите началници, с които съм имал зудоволствието да работя ми се обади, че си търсят човек за компютърната зала. Вече знаех от баща ми, който работи за същата фирма да очаквам обаждането. Както казах – нямаше да ми е за първи път да работя за тях, а и предните пъти винаги сме се разделяли приятелски и съм се доказал пред тях като достатъчно добър специалист и творчески настрена личност за да им свърша работа.

И така на 23.08.2009 започнах … отново … работа на Камчия. В гората! Територията ми беше позната, аз бях изградил мрежата. Познавах екипа и те ме познаваха. За разлика от „оператора в компютърна зала“ и „системния администратор“, аз нямах точно определена работен ареал. Не веднъж съм търчал по етажите с фотоапарат за да правя снимки, не веднъж ми се е налагало да скалъпвам от нищо нещо и да проявявам цялата креативност на кяото съм способен. На моменти работата беше предизвикателство, но през повечето време си беше просто приятно работно място с много свободно време.

До сега ще трябва да сте стигнали до заключението, че съм някакъв PR на фирмата. Не не е така. В екипа, който познавах бяха настъпили промени, някои за добро, други не за толкова. За първи път ми се наложи да се сбълскам със злобата че знам повече от някакъв. Това беше първото работно място в което се оказа, че това че знам повече ме превръща във варг … без значение, че моите познания са в друга област. Наложи се да се сбъскам с гъзолизци и то от най-отвратителните, както и с такива за които единствения начин да се издигнат е като накиснат някои друг … пък дори тоя човек да няма нищо общо с тях. Бях обвинен в саботаж, от човека който не разбира нищо.

Искам да благодаря на хората които направиха работата ми тук приятна. Искам да благодаря на Гинка, Галя и Лида, че ми създаваха проблеми с които да се боря, на Митко за това, че от време на време разведряваше обстановката, на цялата поддръжка, че винаги са били на среща като ми е трябвала помощ. И най-вече на г-н Чобанов за това, че винаги е бил един от най-добрите началници които съм имал.

Благодаря ви, колеги … но най -вече приятели.

Надявам се да не се върна да работя при вас, не защото не искам, а защото там има още толкова много кото мога …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Наистина ми беше приятно!