Ако те е страх от живота – не заслужаваш да го живееш!

„Ако те е страх от живота – не заслужаваш да го живееш!“

На скоро възприех и тази философия. Писна ми от хора, които да ми казват, че трябва да се „оглеждам“ за да не ме „смачка живота“. Трябва да се опитвам да се нося по течение!

The hell with them!

Живота ни е един! Поне този, сега!

Нямам никакво намерение да се свивам и да го оставям да си тече покрай мен! Винаги ме е било страх, въпреки че не го показвам. Най-големия ми страх е, че живота ще играе мен, а няма аз да си изиграя живота! Дразня се на хората, които се носят безцелно и чакат да отмине бурята за да се насладят на живота си. Нима не осъзнавате, че живота ви е тази буря?

Аз лично предпочитам да живея до край! Да се раздавам и да взимам всичко! Искам да ме е страх от това да не се окажа изигран от живота, а не да се страхувам от самия живот! Преди малко повече от 2 седмици се преместих на 480 км от града в който съм живял. От родителите си които са ме подкрепя ли. Напуснах средата и сигурността, които съм градял от както се помня. Замених ги … замених ги за живот! За възможността да се преборя отново с всички лайна и да се справя или да загубя опитвайки и давайки всичко от себе си!

Поне за себе си открих, че винаги трябва да имаш една финална цел – щастието! И да си начертаеш „пътечката“ до него – да намериш стъпките и да съградиш плана на живота си, за да можеш да поемеш по правилния път!

Но ако те е страх от самия живот? Ами тогава се сври в мишата дупка на собствения си ум, спри да се развиваш и замри в спокойствието и сигурността на посредствеността, която си си избрал, докато аз вървя през бурите на това което съм си избрал за живот. Проблема е, че когато аз най-накрая погледна назад ще знам че съм живял, а ти че си съществувал! Може да не ме запомнят. Може никога да не ме познават, но аз ще умра с усмивка, спомняйки си всичко което съм направил!

Една случка от днес ме върна отново назад … много назад … тогава когато осъзнах най-голямата истина:
Да умреш за някого е лесно, проблема е да живееш за него!

Усмихнете се деца, защото утре … утре винаги предстои и ще ни донесе ново предизвикателство …

Carpe diem, hun! Carpe diem et memento mori!

АКО ВИ Е СТРАХ ОТ ЖИВОТА – НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА ГО ЖИВЕЕТЕ!