Искам да крещя! Искам да беснея! Искам…..
В следващия момент искам да е свия и да не мръдна! Искам толкова противоречиви неща!
Някъде някой беше казал, че в този свят не може да съществува противоречие, нито като част, нито като цяло … не може да има противоречие и все пак … и все пак ето ме мен. Как мога да съществувам и да съм в нормален (използвам съвсем широко понитятието) ред, и в следващия момент да съм в такова противоречие – понякога си мисля че мога да притежавам вселената, само ако поискам, в следващия момент … в следващия момент нямам сили да се боря със самия себе си и съм готов да се оставя … да позволя на всичко да ме погълне, да заспя и да се откажа. Добре, че не е често … или поне не продължава дълго … хаос .. безкраен, всесъдържащ … хаос … моят собствен ад – хаоса на моите мисли! Хаоса и невъзможноста да кажеш нужните думи … да имаш ключа, но нещо да те спира … да те спира да направиш каквото трябва … ще се преборя ли? .. искам да кажа да… искам да се изправя и да кажа, че ще победя … но с всеки изминал миг губя … губя себе си и не знам …….. не знам колко от мене ще остане след победата … но да … Ще победя!
Ваш,
Lucifer
🙂