Имам нещо като ритуал на 01.07 – независимо, дали гледам изгрева на слънцето (било то от плажа или от терасата на офиса) или го проспа, както днес, първата песен, която да звучи за мен сутринта да е July Morning.
Защо?
А защо не? В началото, започна като една романтична идея – слънчевия изгрев в юлското утро. Една нова надежда в първите лъчи … но тогава бях малък. После романтиката отпадна … изтля, но останаха трелите на песента. Всяко първо юлско утро. Писъка на китарата …
Не съм хипи или нещо такова – просто ми харесва идеята, а и надеждата е хубаво нещо. Защото за мен (след определения момент на социално събиране) Джулая символизираше точно това – един нов ден … всеки един нов ден в търсене на нещо ново. Всяка нощ оставена зад гърба ни и поглед отправен напред.
А в днешно време, май това ни трябва – с всеки ужас който ни се стоварва на главите ден след ден – идеята да гледаме напред със собствените си пътища пред нас …
Ваш,
Lucifer
Снимка: Boby Dimitrov
Вашият коментар