Продължавам с жеравите … днес ще ви разкажа за още няколко … ако не ви е интересна идеята ми за 1000-та жерава … не четете темите с заглавие 1000 жерава …

Шести жерав

Реших в четвъртък да отида до Пловдив …

В автобуса направих едно жеравче и поисках да го подаря на един възрастен човек с тъжен поглед, но той ми го отказа. За това го запазих … искам да подаря 1000 жерава … за това запазих този, прибрах си го в джоба и го пазих докато ме взеха на стоп, но на втория. Подарих го на човека който ме качи. Колкото и да е странно – момчето се зарадва … една малка хартиена птичка сложена на таблото на ТИРа. Това беше втория ми транспорт за деня … беше прибрано, подредено и чисто, нищо че караше хартия за вторични суровини …

В началото се отдръпна и за протестира, когато извадих малката птичка от джоба си и му я подадох.

„Заповядай …“

„Ама не … няма нуж … какво е това?“

„Жерав … птичка от хартия … нещо малко и безсмислено … Довиждане!“

Седми жерав

Седмия жерав, също попадна в ТИР.

Този път возеше неща за някаква голяма верига магазини. Кабината беше осеяна с всякакви неща … а аз имах из джоба си остатък от предния жерав, който лежеше прибран в джоба ми … за това реших да седна и да направя още един …

Младежа, който караше ме изгледа на няколко пъти, докато прилежно сгъвах малкото парче хартия … после се усмихна, когато му дадох малката жълта птичка с думите – „Заповядай!“ … колкото и да е странно … прие го …

Надявам се като го намери на пода … сред всичко което се търкаля там, да се усмихне пак …

Осми жерав

Осмия жерав го направих от подложката в един ресторант … шарен … тъмнокафяв … оранжев … червен и жълт … шарен … не много голям … но не и много малък … сервитьорката беше тази която го получи … отново за момент не знаеше какво да каже … после се усмихна … надявам се да и е харесал … все пак това е нещо малко … нещо незначително … но дори и да го изхвърлила … поне я изненадах приятно … надявам се.

Девети жерав

Него го направих на път за работа … но нямаше на кого да го подаря в автобуса … за това го дадох на един колега на работа, който беше видял друга такава птичка да стои на моя монитор … беше му харесала … за това му я дадох … и той се усмихна … сега я гледам сложена на монитора му …

Десети жерав

Десетия жерав, отново го подарих на работа. Този път на една колежка … ей така, без причина в неделя, като си тръгвах от работа … направих го малко преди това … отново без причина … просто си търсех хартия и нещо с което да заема ръцете си …

Ей така … без причина, на излизане от офиса отидох до нея и и казах „Заповядай“ …

„Какво е това?“

„Хартиена птичка …“

„… за какво? …“

„Ей така …“

Единадесети жерав

За единайстия жерав изтуитих вчера (понеделник).

До мен на седалката в автобуса се беше настанила симпатична девойка с големи кафеви очи … и приятно тяло де … говореше си по телефона като седнах и гледаше през прозореца през повечето път, за това, когато на средата на моята част от пътя завърших малкото жълто птиченце, свалих слушалките … обърнах се към нея и го подадох с думите:

„Извинете? Заповядайте.“

Първо ме изгледа … после изгледа малката хартиена птичка … после пак мен … изражението и се промени от неутрално през леко стъписано, до срамежлива усмивка, когато разтвори длан за да сложа малката птичка в нея … после стеснително … или притеснено … или може би досадно се обърна и пак се загледа през прозореца … но забелязах как затвори внимателно пръсти около малкото хартиено птиченце … така че да не го смачка и така че да не го изтърве …

Когато след 10 минути слязох на спирката … още го държеше …

Надявам се да не съм притеснил хората, на които съм ги подарил … но поне ги накарах да се усмихнат …