512

И до тук ли стигнахме?

Кога започнах, кога стигнах до тук?

Преди почти две години, достигнах до четвърт кило пост … сега, почти две години имам два пъти повече написани неща. Преди има няма 17 дни се навърши седмата година от както за първи път реших че искам да списвам мислите и идеите си и да ги правя достъпни. Да си призная честно, дори не помня кога са минали тези 7 години. Но това местенце се превърна в част от мен. Нещо като хронологично проследяване на собственото ми израстване.

Защо се спирам на 512?

Защото 512 е кръгло число. Всеки nerd ще ме разбере – 512 е половината от един кило … било то пост, бит, байт … или каквото там решиш, но в компютърната математика … или 2 на 9-та степен. Няма как да стане по-кръгло.

За изминалите 7 години и няколко дни много неща са се променяли и много неща са оставали същите, но все пак – всеки се развива. Само и единствено желанието да пиша не е намаляло. Може понякога да ми бягало, но никога не е изчезвало. И всичко това благодарение на този блог. Благодарение на него, се запознах с всякакви хора. Хора, които постепенно мога да нарека приятели.

Писането си е усилие … желание … понякога дори време, което трябва да отделиш или енергия да седнеш и да се изолираш от всичко друго за да напишеш няколко думи, макар и хаотични за да не остане полето току така празно …

За седем години или 512 поста се промени стила ми на писане … малко по-малко мога да кажа че го развих. Писането ми помогна да придобия правилните инструменти за комуникация … научих се и на търпение за тези 7 години. Научих много неща …

Искам да благодаря на всички, които ме четат, дали редовно, дали не толкова. И на онези които отправят критиките си и влизат в идеологически спорове с мен, защото хей … все някой трябва да ме държи на нокти и да ме кара да уча нови неща.

Може би няма да е зле да направя някаква равносметка … или да кажа за бъдещите си творчески планове, свързани с това място?

Но по-добре да не го правя, просто защото проектите свързани с това и с другото мое местенце … постепенно нещата ще се развиват и ще вървят напред. Малко по-малко. Но две неща са сигурни за това място – ще има още много от мен в него … и ще трябва да променя дизайна. Макар, че го правих аз си мисля, че е време за нещо по-модерно. Нещо малко по … current, но хей, ако имам време ще го направя. Ако не? Ами още 512 поста и още 7 години ще го гледате така.

Благодаря ви че седем години ми четете глупостите.

Ако обещаете да ме четете, обещавам да ви занимавам със себе си.

Ваш,

Lucifer

P.S.: И колкото и да е странно, някак си не се научих да копирам мислите на другите. Въпреки всичко … някак си не мога да използвам чуждите думи. Но … всеки има право да е тъп като галош и сляп като тухла … не е мой проблема.

Снимка: Eva the Weaver