На скоро попаднах (отново) на един списък, незнайно от къде свален, озаглавен „90 неща, които да свършиш преди да навършиш 30“, където най-прилежно си бях отметнал какво съм свършил до момента. Вътре, наред с детинските неща от сорта на „да препиеш с текила и после да имаш 3 дневен махмурлук“ имаше и точки, които ме накараха да се замисля. От там и идеята за тази тема.
Според вас кои са нещата, които трябва да постигнете в този живот преди да постигнете така наречения преломен момент в живота – великото 30? Кои са нещата, които трябва да си направил преди да навършиш 30 за да можеш да се смяташ за постигнал нещо през младостта си? И след като на мен ми остават някакви си 3-4 години, този въпрос си ме гризе.
От рано съм възпитан на работа. Наще никога не са ме карали на сила да си търся работа, но още от 1-ви клас имах седмичен лимит на джобните. Знаех с колко пари разполагам от началото на седмицата и това ме караше да пестя, да се съобразявам и да мисля в перспектива. За това и първата ми работа беше лятната ваканция след 10-ти клас. Усещането сам да си вадиш парите. Да разполагаш с средства, които са си твои и само ти решаваш за какво да ги профукаш (най-често книги, но това е друга тема).
Няма по-велик момент. Не знам за вас как е, но това си е знаменателен момент в живота на всеки млад мъж. И е вярно, че първата не се забравя …
Още от гимназията бях поставен пред избор, който се надявам никой да не му се налага да прави. Поради определени причини ми се наложи да поставя под пълен контрол емоциите си. Да науча къде са силите на характера и, кои са слабите ми страни, а от там и как да използвам и двете, за да си пробивам път с лакти и зъби в този живот.
Хах … поредния „екзистенциален“ момент в живота.
Да се научиш, че когато си сигурен, че си прав ТРЯБВА да отстояваш гледната си точка. Независимо дали опонента ти е 2 пъти по-силен и има избухлив нрав и предпочита да използва ръце вместо думи. Научих се, че ако съм прав, то нищо не бива да променя възгледите ми – нито спора, нито шамарите, които разклащат зъби.
О, да … и се научих да си тръгвам с чест и да отдавам дължимото на работодателите си – тези които са се държали зле, са виждали много проблеми, тези които са се държали добре (дори да са ми посягали на края) са виждали само приятелско отношение. Научих се да правя разликата между работодателя и човека.
Семейството е хубаво нещо, но добри приятели на които да можеш да разчиташ и още по-важно – те да могат да разчитат на теб са незаменими. Хората на които можеш да се обадиш когато си затънал до гуша в проблеми или които ти звънят в 03:00 сутринта, за да се оплачат … това са хората, които край нас правят живота поносим.
От както имах първата си работа спрях да искам пари от наще. Не, че спряха да ми дават някакви джобни за училище, но спрях да искам пари от тях за излизане или големи неща. Мога да се похваля, че от 4 платени семестъра в ТУ – Варна, родителите ми са платили 1. Мога да се похваля, че единствено първият ми телефон (Siemens M35) е подарък от наще за Коледа. Научих се да разчитам на себе си и да се справям сам, а не при всеки проблем да казвам „Тате, ДАЙ!“.
Каквато и работа да съм имал през последните 8 – 10 години, независимо дали е била само през лятото или е била постоянна, винаги съм усещал как след първоначалния пристъп на обърканост и оправяне в новата атмосфера, настъпва една улегнала рутина, която кара творческото съзнание да закърнява. Винаги след един определен период от време започвам да се усещам, че ако не се захвана с нещо странично ще закърнея, ще спра да разсъждавам и ще загубя възможността да мисля „out of the box“. За това и независимо къде работя и каква ми е работата, винаги имам по 2 или 3 проекта, които са тотално различни и към които прибягвам, когато усетя заливащата ме вълна на рутина (и да – този блог е един от тях).
Всъщност не ми беше толкова зле в нас, но в един момент на човек му идва идеята, че ако иска да е самостоятелен, не може да го прави докато не заживее отделно от родителите си. Колкото и да е странно за мен си беше трудно решение. Въпреки, че майка ми е overprotective и че с баща ми сме толкова силни характери, че понякога предпочитаме да си мълчим само за да не се скараме, ми беше трудно да се изнеса от нас, но това беше правилно решение.
След изнасянето, вече нямах друг избор. Аз съм мързеливо говедо. Ако имам лесен избор, ще го направя. За това не си оставих такъв! Изнесох се на 500 км. от нас. По този начин не оставих възможност на мързеливият ми мозък да намери някакво извинение за да си остане вкъщи, където мама переше и готвеше (и аз мога да готвя и дори се научих преди да се изнеса). След като се изнесох, много бързо се научих как се справя човек сам. Как да се пере и как да разполага с средствата и времето си сам.
Да започнеш нова работа е лесно. Но да се докажеш и да започнат да те оценяват, това вече е по-трудното. Да докажеш, че можеш. Да покажеш, че може да не си един от най-знаещите, но за това пък имаш по-широк набор знания … да се докажеш като част от новата си среда и да видиш как започват да се обръщат към теб за помощ … да усетиш, че те оценяват … това е невероятно усещане …
С този проблем се сблъсква всеки. Обградени сме от много хора, някои от тях стойностни, някои не си струват, дори да ги наплюеш … Смятам, че вече мога да преценявам кой какъв е с висока точност.
В момента държа в ръцете си последния документ, който трябва да представя в банката. Вярно е че жилището още 299 месеца е на банката, ни нека не издребняваме … един от тези дни ще седна да напиша цялата одисея …
Не може човек цял живот да живее на квартира. Искам място което да нарека свое. Моето си вкъщи. Място, където аз да съм си „в нас“. Това е важната ми точка за тази година. Скоро смятам да я преместя в горната група – на вече направени неща.(преместено от горе)
Да срещнеш правилния човек. Да го спечелиш и още повече да го задържиш … това е изкуство … това е битка … която смятам да водя, защото винаги съм искал партньор в живота си – някого с когото да споделя всичко – и доброто и лошото, някой който да ме опознае и да ме разбере … и най-важното да ме приеме такъв какъвто съм.
Да си създам име и да докажа, че мога. В професионалната сфера.
Няма винаги да работя за някой друг – рано или късно трябва да започна да работя и за себе си.
Аз съм просто устроена личност и оценката ми за успех може да не е много висока, но си е моя (а и познавам хора, които са на много над 30+) и не са постигнали и половината. Ще ми се да прочета вие какво мислите. Специално ми се иска да поканя няколко човека:
@ltinuviel, ако реши да излезе от почивката, разбира се …
@vasvalch, ако може да се откъсне от ученето разбира се …
както и всеки друг, който има желание. Иска ми се да разбера какво разбира всеки от нас под „личностен успех“.
Ваш,
Lucifer
Нещо ново от мен: Преди 30 … или какво е да си постигнал нещо. – http://is.gd/9WQ9uG #try2
Ще се включа. Особено щом си линкнал към новия субдомейн 😉
Е то нямах избор – стария праща към админ панела ….
Защото е заключен 🙂 Надявам се до ден-два да го пусна и него обаче.
Много готина тема – задължително ще се включа! 🙂
[…] е Големият Ми План. Затова и взех присърце поканата на Луцифер да дам публичен отчет какво съм постигнала досега и […]
[…] ме поканил да разкажа за успехите си преди да навърша 30 – възраст, до която все още имам малко време. И […]
[…] да успяваме тук? Може още да не съм успял напълно (ref. Преди 30 … или какво е да си постигнал нещо), но съм упорито […]
Луци, благодаря за поканата 🙂
темата е готина, аз излязох от почивката, макар че още не мога да включа на скорост отпреди 😉
даже честно казано, започнах един драфт, ама не съм го довършила 🙂
Ще се радвам да те прочета, когато и да е …
Любимата ми тема !
Странно ми е че през призмата на 30-те , които навърших преди точно шест месеца , целия ми списък с важните неща ми се струва повече от странен.
-Независима съм финансово от 16-годишна.
-В гимназията научих за комплексите – или ги приемаш и ги преодоляваш или оставаш в графа слаб. В случая открих самоиронията Jи се смятам за силна.
-Научих че по-важно нещо от приятелите НЯМА – сега на 30 годишнината ми събрах 40 човека и мога да се закълна във всеки един от тях!Обичам ги !
-Научих че свободата е най-красивото изживяване –не ме интересува хорското мнение , правя каквото смятам за правилно и не се притеснявам от решенията си.
-Имам собствен апартамент-такъв един само мой , всяко нещо в него е МОЕ ! Горда съм J
-Открих какво е любов – истинска , без очаквания , без ограничаване – съвършената(тя не трае повече от 3 години ) .Научих че никога , ама никога не трябва да виниш другия – хората или се обичат или не-никой не е виновен , когато чувствата си отидат.
-Работех в дискотеки , по-цяло лято се зареждах с приятели на палатки , танцувах , срещата с много и различни хора е в топ списъка за самоусъвършенстване , пътувах –мечтата Китай стана реалност , изучавах различните култури и т.н.
-Завърших университет , няколко курса , предстои магистратура.
-Професионалист съм в работата си.
-Почти се научих да шофирам , след месец ще имам и автомобил J
Всяка крачка напред е малко дело в името на изграждането –обаче…будиш се на 30.
Ужас.
Нищо , Нищо , Нищо – Нищо не е достатъчно .
Какво трябва да направя за да се чувствам пълноценен човек?
Не знам.
На 30 съм в пубертета!