Копирам дословно заглавието на темата на Fire от f-bg.org
Той повдига 2 много важни въпроса пред потребителите ни – осиновяване от еднополови двойки и брак между еднополови. (Използвам еднополови, защото през последните дни твърде много гей, хомо и така на татък определения се изписаха).
Разочарован съм от потребителите на форума, чийто администратор съм. Това е едно малко on-line убежище на друг вид различни. Едно място където хората да намират съмишленици, но това което се разигра за последните 2 дни … е не само неприятно, но и ми е неясно! Хора, които искат да бъдат приети, а не да се крият в сенките, не приемат други хора които искат да бъдат приети, а не да се крият в сенките.
За моя радост, а за частично подтискане на разочарованието, има потребители като Fire, които осъзнават за какво иде реч и поставят въпроса ребром. Какво би станало с децата на двама гей родители?
Един от първите аргументи, които се повдигнаха против са подигравките на бъдещите съученици, защото всички знаем, колко жестоки могат да са децата към тези които не се вписват в наложеното статукво. Но си мисля, че това е един много по-сериозен социален проблем, а именно толерантността към различните, но не при децата, а в имагинерната единица общество. Взимам си назад, думите написани в предния пост по този въпрос, и се извинявам. На обществото, като цяло му липсва толерантност и желание за приемане на различните.
Това е и, мисля си, основната цел, която трябва да се гони – постигане на една обществена толерантност, приемане на различните, не като нещо което го има, но не искаме да го виждаме, а като хора, които живеят с нас и са част от това общество. Мисля си, че децата всъщност не са жестоки, а са по-скоро честни и прями, а родителите ги учат на жестокост, на нетолерантност. Мисля си, че възпитанието в дома, научаването на това, че другия е същия като теб.
Тук ще пропусна такива смешни аргументи, като любимите ми реплики – „Против съм защото е извратено“ и то от човек регистриран във форум за извратеняци!
На долу в дискусията, авторът и изказа мнение, че преди да се разреши осиновяването на деца от еднополови родители, трябва да се промени обществото ни. Да стане по-толерантно. Това е теза с която не мога се съглася, тъй като обществото не е константно, неговите настроения се променят според това, което се случва. И според мен трябва да се започне от другата страна – нека има деца на еднополови родители, които за съжаление в началото ще им е трудно, но живота никога не е бил лесен за различните. Тези деца, ще започнат бавната промяна на обществото. Тези деца, за съжаление, ще се наложи да се справят с едно общество, което не ги приема и ги изолира, но децата винаги са били такива – аз го отнасях защото бях дебеличък зубър, други го отнасят защото заекват. Според мен, обществото трябва да промени нагласата си, за да приеме различните.
Това за което се обявява гей парада, беше точно това – приемане на различните. Никога не се залъгвам, че може да се затрие хомофобията, като такава. Не. Това което наистина ми се иска, е детето ми да се роди, да живее и да е част от общество в което хомофобите са малцинство, в което всички сме различни и всички имаме право да сме такива каквито сме. Където няма да бъде малтретирано, за това че има по-малко пари от съучениците си или че е по-пълен от тях, или че заеква, или че предпочита книгите пред футбола. Това, мисля, е основната ни цел. Приеми различния, защото ти самият си различен.
А колкото до хомосексуалните бракове – не виждам защо не. От много дълго време бракът не е нищо повече от юридическо уреждане на бъдещето – на кой да се обадят, ако пострадаш, кой да получи наследството ти, кой да се грижи за теб. Според мен хомосексуалистите заслужават всички права, които имаме и ние, „нормалните“.
Защо ли ми се струва, че ще си остана само с желанието за това?
Но знам, че ако имам дете, ще го науча на едно основно нещо – пълна липса на толерантност към нетолерантните!
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар