От сега искам да вметна, че сигурно този пост ще предизвика много хейт и към мен ще полетят разни думички, сред които глупак, наивник и конформист ще са по-меките.

Става дума за един пост, който се появи вчера из социалните мрежи и предизвика не малка полемика в twitter – 8 неща, които може да направиш за да си активен … Честно казано в началото прескочих материала, защото ми се стори поредното утопично бръщолевене, но когато хора чието мнение уважавам в twitter, започнаха да се изказват по него, реших да го прочета.

Леле, леле, леле!

Думата която се открои, поне за мен, по повод материала бяха: хипарщина. Позволете ми да не се съглася – хипарщина е много мека дума. Съгласен съм, че всеки има право на гледна точка. Съгласен съм, че всеки има право на възгледите си, за това и си позволявам да изкажа мнението си върху техните. Аз работя от 16 годишен. От 16 годишен знам каква е цената на парите. Но все пак нека започна точка по точка, като от сега казвам, че не съм против това хората да защитават собствените си права. Не съм и против твърдението, че понякога правата ни се нарушават от големите институции. Но все пак, една такава утопичност … каквато се носи от поста би довела до разпад на модерното общество. Съжалявам, но личното ми мнение е такова – нашето общество се гради върху парите и търговията. Те винаги са били двигател на прогреса и развитието и са подтиквали човешкия гений, па макар и с користни цели. Но все пак …

1. „Обърни внимание къде харчиш парите си.“

Разбира се, че знам къде харча парите си. Възпитан съм да го правя! Парите за мен винаги са били средство, а не цел. Аз ги ценя. На мен ми плащат в пари за нещо, което другите не могат. И аз давам тези пари за неща, които не мога ад направя. Колкото и да ми се иска – не мога да строя мебели, да си отглеждам храна или да си печатам книгите. Не, че ако ми се наложи не мога да се справя, но защо като има хора на които им се плаща за това, да не им платя? Все пак – на мен ми се плаща, защото умея нещо, което другите не, защо и аз да не платя за нещо което не умея? Не възможно е в модерното общество всеки да разбира от всичко. Аз бих се справил прилично добре на мястото на някой програмист или продавач, както и повечето програмисти биха се справили прилично добре на мое. Но например аз не ставам за стругар, фрезист или шофьор, както и трудно един фрезист или стругар ще се справи с моята работа. След необходимото обучение и двамата ще вършим сносна работа, но до там.

Колкото до идеята да живея в голяма къща с много хора – на това мога да отговоря само – bolocks! (всички гледали английско кино ще ме разберат) Аз съм леко асоциален … вие мене представяте ли си ме в къща с много хора … аз да … като сценарий от психотрилър. Особено, ако съквартирантите ми са по-социални и нахални …

2. „Щом харчиш по-малко, можеш да работиш по-малко“

И „Добре дошли“ в едно дистопично бъдеще. Колкото и да ви се иска без работа и пари, трудно бихме вървели на пред. Да искам да имам свободно време, за да мога да си почина или да прочета някоя книга. Да искам да мога да попътувам и да аз съм върл фен на стопа, като начин на придвижване. Да имам приятели при които отсядам, но я погледнете по от далеч – а ако приятелите ви живеят в комунална къща? А какво става, ако всички пътуват на стоп? Скоро няма да има с кого да пътувате на стоп … Но как ще намерим парите, за свободата която искаме, ако не работим? Цялото ни общество е свързано в сложна система в което парите, колкото и да не ви се вярва са като хемоглобина.

3. Чети …

Да. Чети. Това е много хубав призив. Но нима с книгите които сте дали не насочвате нещата в грешната посока … няма ненужни знания. Но има неща, които и вие можете да прочете – Тим Харфорд и неговия „Икономист под прикритие“, дори фентъзи – Тери Гудкайнд и неговите правила са много добра философия. Насмешливата, леко цинична гледна точка на Пратчет, също не е лоша. „Параграф 22“ и 1984 са много хубави книги и показват как биха могли да се развият нещата. А Испанската революция и самоуправлението на градове и села не е най-добрия пример, защото дори тогава, отделното поселище е поставяло общите си интереси над индивидуалните, но нещата са били до толкова фрагментирани. Десетки малки правителства са разглеждали десетки малки въпросчета за десетки малки населени места … А за веганските готварски книги дори няма да споменавам.

Тъй като стана твърде дълго (една позната, за която писането е начин на живот винаги ми е казвала да се държа около 700 думи), ще претупам останалите 5 точки на бързо:

Аз не съм се предал. Не съм отстъпил – но за мен промяната започва в самите нас. Когато разберете какво имате и какво искате, тогава можете да давате съвети. Това към което се стремите ще доведе до анархия и разрушаване на обществото каквото го познаваме (като заради спора ще изведа тезата ви до екстремната и точка). Ще получим едно общество върнато към първобитно общинния строй. Едно общество зависещо от индивидуалните ценностни системи на отделните индивиди … Общество, което няма да е така единно и монолитно като сега, а ще бъде фрагментирано разединено … общество целящо оцеляване, а не развитие.

Да, съгласен съм, че текущата система има нужда от промени. Да, съгласен съм, че трябва да отстояваме правата си. Да, съгласен съм, че в момента има паразитни структури, без които бихме били по-добре. Но за това трябва постепенно еволюционно развитие, а не деволюционна революция. Трябва да променим бавно ценностната система на обществото, а не да го разрушим, за да съградим новото от Хаоса.

Това е моята гледна точка.

Ваш,

Lucifer