Какво правим със свободата, която имаме?

Преди около 2 седмици Малкия PRинц – Боби се избъзика в Twitter, че ме е видял да отивам на блогърски. Това е есето, което ме накараха да напиша на следващата седмица. Днес видях, че оценката е излязла, за това смятам да го споделя с вас. Ще се опитам да не го променям много, но има нужда от развитие, просто на ръка не ми се пишеше. Отвикнал съм.

Свобода …

Свободата да твориш, работиш и да се развиваш. Свободата, която имаме, но и която нямаме, защото сме свободни само в границите на обществото в което живеем. Свободата да мечтаеш за това, което желаеш, но само ако е морални обществено допустимо. Свободата да бъдеш това, което искаш, но само ако е в обществените норми.

Всички ние сме свободни … и всички сме роби.

Модерното общество се гради върху свободата, то ни дава свободата да работим и творим за себе си. То, обществото, пази свободите ни, ограничавайки, дори понякога възпирайки, закона на джунглата . Дава възможност на „слабите“ да оцелеят (социални помощи, здравеопазване, законност), помагайки им да намерят своите сили и да развият талантите си. В един идеален свят, това би било най-великото благо, но за съжаление не живеем в такъв. За съжаление, в днешния свят, свободата се бърка със свободия и благата на обществото ни се израждат в проклятие. Има цели прослойки, които съществуват на социалните помощи, отпускани от това общество, не защото нямат работа, а защото смятат, че обществото им е длъжно, само защото са част от него. Обществото, което ти дава свободата да се развиваш и работиш, иронично ти отнема тази свобода, налагайки своите правила – закони и разпоредби, границите, данъци и може би, най-вече морал, налагайки какво е правилно или не.

Всеки един от нас има своите мечти. Всеки от нас ги преследва. Всеки от нас е свободен да мечтае и да иска да постигне мечтите си – всеки от нас е свободен да лети … стига полетът му да не противоречи на обществото и морала. Тези велики освободители и тирани.  Всеки от нас е свободен да мечтае за любов, но когато тази любов не е „обществено прилична“, например: еднополови двойки, двойки с голяма възрастова разлика, а до скоро (на места – и все още) и двойки от различни раси, бива заклеймен, на моменти дори наказан от същото това общество, което му дава правото да е свободен,

Ние сме това, което сме. Нищо повече, нищо по-малко.  Имаме свободата да сме това, което сме, но само до момента в който се сблъскаме с неразбирането, с неприемането и по-лошо: нежеланието за приемане и разбиране, в хората срещу нас. Имаме свободата да сме това, което сме, но я отказваме на другите. Ние, всеки един от нас, отказва някаква свобода на другите (дискриминира): дали ще да са с друга сексулана ориентация или със странен фетиш, дали ще са от друга социална категория или от друг етнос. Поради тесногръдие, глупост или дори заради вътрешна борба, отказваме свободата на другите, докато изискваме и настояваме за своята.

Какво правим със свободата, която имаме?

Борим ли се за нея или се отказваме от нея? Дали я въздигаме на пиедестал или я потъпкваме?

Ние притежаваме част от собствената си свобода – онази само малка искрица със самите нас,  която ни определя. Но по-важното е, че държим свободите на другите в ръцете си и не трябва да смачкваме техните, опитвайки се да сграбчим своята.

Аз останах достатъчно доволен от това как се получи. По принцип съм отвикнал да пиша толкова дълги неща на хартия с химикал (дори ръката ми на моменти се схващаше), но си мисля че се получи приятно. И при оценката, която получих …

Ваш,

Lucifer