Колко са скъпи скъпите ни неща.

Преди да започна, искам да вметна, че намерих тази тема на захвърлена в служебната раница тетрадка, с която ходих в университета през предния семестър. Това е едната от трите примерни теми, които ни бяха дали за разписване за упражнение по есе. Или както с Боби го нарекохме – Блогърски.

Всеки от нас намира за ценно нещо различно. Безценните за един, са дрънкулки за друг и нечие съкровище не би струвало много за друг. Безценни за нас неща, и в следващия момент никой себеуважаващ се обирджия няма да ни ги вземе. Може би тук изключение прави лаптопа ми, но там е по-важна информацията, а тя по принцип е криптирана, така че може само да ми я унищжи и да ме върне месеци на зад. Но да оставим това. Нека видя (и за самия себе си), колко струват най-свидните ми неща … нещата, които ако загубя, наистина ще ми е кофти. Нека първо ги разделя на 2 отделни групи – физически и не. В не физическата категория, може да включа много неща:

• Спомени – както бях писал, аз съм информационен клошар. По харда на лаптоп ми се мотаят снимки, разкази, музика и филми, които ми навяват радостни или тъжни момент. Ще ме заболи много, ако загубя снимките, правени преди 6-7 години. Снимки направени на и от хора, които са ми били скъпи … някой и сега са ми. Или снимките от абитуриентската – един от най-подробния архив спомени за едни хора, на които много държа и с повечто от които загубих връзка. Или разказите писани в продължение на дълги вечери на първи ми компютър … Неща, които за никой хакаер, крадец … а и за повечето нормални хора не струват и пукната пара, но за мен са безценни и с трепет проверявам дали всичко се е прехвърлило от един хард на друг, за да не би случйно да загубя някоя усмивка от старите кадри или ред от старите си фантазии, прехвърлени на бялото поле.
• Приятелите – всички онези хора покраи мен, на които мога да разчитам и които разчитат на мен. Хората, които ме определят и в които се оглеждам. Хората без които ще е трудно да съм това което съм. Миналата година за 2 месеца двама от тези хора си заминаха … надявам се на едно по-добро място, за това мога да кажа, че вече знам точно колко боли, да ги загубиш.
• Този сайт – обективно погледнато, Anavaro.com е едно от двете ми деца с които се гордея неимоверно, които с любов списвам и с изключително внимание се грижа за тях. Този сайт възникна спонтанно, в една вечер, когато имах време да губя и желание да се уча. Преди много (поне за Интернет) време. Това е моето убежище … личното ми място да се разгърна и да правя каквото си искам, без да се налага да се съобразявам с никого. Моето малко късче от света … в което аз съм крал и господар. И ако нещо се случи с него, наистина ще ми е тъжно. След всеки хак на WordPress или някакъв срив … или промяна на инфраструктурата, правя проверки, човъркам, търся решение на изникналите проблеми и се опитвам всичко да функционира нормално. Едно от моите деца, което с удоволствие разраствам и развивам.
• F-BG – това е другото ми дете. Въпреки, че е батко на Anavaro, f-bg е нещо съвсем различно. Той е един алтруистичен проект. Моят опит да дам нещо на хората и въпреки, че не съм единственият „червен“ (администратор) в последните 4-5 години съм единствения, който го разработва. За него се грижа така, както се грижа и за другото си „дете“, но това е един много по-сложен проект, защото там не само трябва да творя, развивам и разработвам, но трябва и да съм „законът“. На моменти ултимативният арбитър, който казва дали това, което се е случило е правилно или грешно. Дали зелените „съдии“ (модераторите ни) са постъпили правилно или грешно. Трябва да потушавам и междуличностни спорове, на хора, за които това е място където да избиват комплекси или да демонстрират его. Но въпреки всичко това, то си е мое творение и не бих заменил и една минута работа по него за нещо друго.

А колкото до физическите …

•  Библиотеката ми – обичам да чета. За това и едно от най-ценните ми притежания са книгите, все пак не на празно тях преместих първи в новия си апартамент. Даже преди да пренеса дрехите си … или беше с тях … но както и да е. Книгите са едно от малкото неща за които се … притеснявам … понякога съм дори обсесивен – съквартирантката ми отнесе строго мъмрене, че е преместила 2 от книгите от единия рафт на другия … ами не им е мястото на Пратчет да седят до чуждестранната литература!
•  Ножовете ми – имам не много голяма колекция от ножове. Не са красиви, не са скъпи, но мога да хвана който и да е от тях и да го използвам. Подредени така, на сексцията, не изглеждат кой знае колко страшни или смъртоносни, но само аз си знам кой колко е остър и как реже.
• Лаптопа и телефона ми – слагам тези две неща заедно, защото … ами защото те са неизменно с мен. Винаги готови да помогнат в правенето на нещо, което трябва да се направи. Може би това са най-скъпите ми ценности, но за мен е по-важна функционалността от колкото цената им. Без телефон и/или лаптоп съм като сакат … като откъснат от средата си … но какво да се прави, като живея едновеременно on-line и on-life.

Всеки отдава различна тежест на ценостите си. И всеки намира ценно нещо различно. Ако някой ме обере, надали ще изкара повече от 1000, 1500 лева от ценностите ми, но ще е отнел нещо незаминимо за мен.

А за вас какво е ценно? И колко струва?

Ваш,

Lucifer

Снимка – Www.CourtneyCarmody.com

Броячът показва 97 дни 03 часа 45 минути и 02 секунди, а това е пост 7 от поне 100