256 … или четвърт килопост

Както може би сте забелязали, в последно време нещо писането не ми върви. Щом чак @chrisgeorgiev  в понеделник го отбеляза.

За по някое време ви бях подготвил един съвсем различен пост, на една съвсем друга тема, но в някакъв момент днес, видях че това е 256-я пост в този блог (една четвърт килопост). Кръгло число. Не върви така … да не го отбележа.

В последно време ме е налегнала някаква пълна липса на желание за каквото и да е – не ми се пише, трудно се съсредоточавам в каквато и да е сериозна работа, а последния ми опит да правя секс беше кошмарен (а девойката с която се опитах да го правя може да потвърди, ако иска). Не е на хубаво това. Изоставил съм се. Спрях упражненията както на тялото така и на ума си. Оправдавах се пред хората, а и пред самият себе си, че нямам време, изморен съм … е време е да го променя.

Снощи си сложих брояч, който да отбелязва колко дни остават до 12:00 на рожденият ми ден. В момента този часовник показва 102 дни 19 часа 12 минути и 33 секунди. Странно нали? Ей така да отброяваш времето, но това винаги ми е било мания нещо като мания.

В началото на годината @chrisgeorgiev започна с new year resolution да напише 100 поста за 100 дни … аз смятам да се заканя да напиша тези поне 100 поста (99 без този) за тези 103 (102 без днес) дни. Не мога да бъда толкова принудително обсебен (compulsive obsessive) и да се заканя да ги направя 103 … но ще се постарая да са поне 100.

Мисля, че е време да впрегна магарешкото си упорство и да взема да свърша нещо по себе си. Време е отново да започна да упражнявам ума и тялото си, но може би е най-важно за мен да упражнявам креативността си. Вчера прочетох поста на Васи за кретивността … да си призная не помня почти нищо (ще го чета пак тези дни), но основната идея, и нейна и на онзи който е правил презентацията за която тя пише, е че човек трябва да полага усилия дори за кретивността си.

Мога да си намеря хиляди извинения и за пред себе си и за пред другите, защо последните няколко месеца се отдръпнах от всичко и се оставих по течението … ама няма смисъл. От време на време има такива периоди при мен, когато се отпускам, губя интерес към всичко и се нося известно време … докато ударя дъното. Хората не го разбират, но за мен е очевадно – момента в който вече не мога да се понасям. Не мога да понасям мрачното си настроение и желанието да се отпусна и да се оставя течението да ме носи.

Мога да кажа, че съм се изтощил покрай апартамента … така е, но това не е извинение.

Мога да кажа, че ми струва страшно много разочарованието от жените покрай мен … така е, но това не е извинение.

Мога да кажа, че ми се струпаха твърде много малки лайна, които направиха цяла планина върху мен … така е, но това не е извинение.

Мисля, че е време да затворя този период на самосъжаление, да поизтупам самочувствието и егото си, да изритам умората и апатията в някой тъмен ъгъл на собственото си съзнание, да тегля една майна на живота, да запретна метафорични ръкави (защото обикновено ходя по тениска) и да започна пак да се боря с него.

Твърде много идеи вече се събраха и чакат да им обърна внимание. Твърде много проекти се нуждаят от онази част от мен, която през последните месеци беше се по загубила.

Какви проекти? – може би ще пита някои любопитко …

Ами всякакви. Но може би един от най-важните и ней-очакваните от мен е, че смятам да опитам да направя няколко BDSM Workshop-а – място, където да мога да покажа на хората, които искат да се учат от мен. Да им покажа основите, какво и как е безопасно и какви грешки се допускат.

А да … и тук се сещам за друго – някой да иска да удари едно рамо в превръщането на Anavaro.com във фирмен сайт?

Радвам се да ме четете отново … надявам се и вие да се радвате.

В следващите дни очаквайте повече от мен. Може би постовете няма да са толкова дълги или много смислени, но ще ги има. Зарекъл съм се да се постарая!

Сбогом и здравейте!

Ваш,

Lucifer

Снимка: /*dave*/