За маркирането … или пак за каишките.

Това е една от онези теми, които са предназначени за 2 отделни аудитории от хора – вие, тук на страниците на този блог и за хората в един любим май форум. Отново – това си е мое мнение.

Преди много много време, можете да го наречете в един друг живот, още в началото, когато този блог се водеше „Thoughts of an idiot“ написах „За каишките и BDSM!“. За последните 2 седмици на 2 пъти ми се наложи отново да се замисля за това. За белезите, следите, каишките … или знаците, които оставяме върху тези, към които изпитваме някакво собственическо чувство. И само да уточня – любовта и привързаността са може би най-силните такива (може би ревността, но честно казано това ми е непознато чувство за това не мога да кажа).

Защо искаме да … маркираме, създанията на които държим? И как?

Преди седмица или две си приказвахме с една девойка относно белезите. Как тя си пада по следите, които остават по тялото и от въжетата. И как аз всеки път оставям някаква … следа, върху жените с които спя. Най-често това е захапка, поставена стратегически, някъде където няма да бъде видяна от друг. Нашата малка тайна … моето доказателство, че тя е моя … или поне за този момент и до тогава докато … аз имам следа върху нея.

Но защо го правим?

Защо се стремим да оставим следа върху някой друг?

Както съм писал в темата за каишките, каишката не винаги е това, което е. В много повече случаи от колкото си представяме е нещо, което няма никаква форма на такова: статус във социална мрежа, пръстен, захапка, оставена на интимно място или името върху нечии нокти. Важна е много повече символиката, отколкото самият акт на маркиране. Да знаем, че някой, някъде се разхожда с една малка част от нас … нещо което сме им дали.

Но като оставим чистата сексуална екзалтация на страна, не че тя е малка причина да искам да направя такова нещо, но все пак … за мен лично има и една друга, малко по… непривична причина. За да искам да маркирам някоя жена така, то тя ме е докоснала по някакъв начин. Това е един вид награда за доверието в мен. За това, че ми се е доверила достатъчно и някаква форма обещание, че ще се опитам да оправдая това доверие. Защото да се довериш на някого и да се оставиш в ръцете му, знаейки че на моменти той може да държи живота ти, си е не малко изпитание.

Но като излезем извън контекста на BDSM, то защо искаме да оставим следите си върху другите? Какво ни възбужда да знаем, че някъде там има някой, който носи спомен от нас? Защото точно това е тази „маркировка“ – спомен. Дали ще е студеният допир на метала между гърдите или състоянието на статуса в About, или леката болка от впитите зъби, това което оставяме е спомен. И може би надеждата, че докато този спомен е носен, то и ние се навъртаме някъде там в съзнанието на другия. На човека достатъчно важен за нас, за да минем през всички трудности за да оставим този знак.

Защото всеки от нас рано или късно остава само спомен в нечие съзнание. Дали добър или лош си зависи само от нас самите, но точно тези моменти в които сме оставили силен спомен … точно тези неща, които караме другия да носи или изтърпи заради нас, точно те остават запечатани в съзнанието на другия и ние оставаме по-дълго … Оставаме един по-ясен спомен … една по-силна мисъл, пък макар и някъде там … на заден план.

Дали ще накараме някого да носи пръстен или да си татуира името ни … или да си мени статуса в социалните мрежи … единственото което искаме, винаги е да оставим спомен в този някого.

А за вас какви са „каишките“?

И най-вече – какво значат?

Ваш,

Lucifer

 Снимка: infodump

Броячът показва 86 дни 15 часа 48 минути и 04 секунди, а това е пост 17 от поне 100