Demons run when a good man goes to war

Целта на този материал е просто малка мисловна и морална „гимнастика“. Ако не ви се четат такива – моля, прескочете го! Не твърдя, че съм прав, а просто разсъждавам върху реплика.

Demons run when a good man goes to war

Вчера, гледайки за пореден път поредния епизод на Dr. Who попаднах на тази реплика.

Войната е неизменна част от историята на човека … през цялото ни развитие сме били във война. Война един с друг, война с природата и най-вече – във война със самите себе си. Колкото и да не ни се иска да си го признаем, в една или в друга степен, всичко което сме постигнали като цивилизация е дело на войната под една или друга форма. Дори културата ни е резултат от войната – войната вътре в нас и войната един с друг. Войната със самите нас се изразява доста често в творчество – опита да докажем на самите себе си, че можем да създаваме, а не само да рушим. А войната един с друг разпростира тази култура.

И все пак какво можем да наречем „a good man“?

Не … по-скоро какво аз наричам „добър човек“, защото за всеки от нас това определение се разминава?

Това е човек с принципи и морал, и то с принципи, които не са само за пред света. Принцип, които следва и защитава с всички сили, и морал, макар морала за всеки да е различен, който не е морализаторски. Човек знаещ цената на живота, но не изрично пацифист, а по-скоро със съзнанието за това, че всеки живот е ценен и всеки има своето място в този свят. Човек, за който свободата на волята е ценна …

Това е за мен добър човек …

Представете си тогава какво трябва да се случи за да тръгне такъв човек на война?

Или по-лошо – опитайте си да си представите на какво е способен такъв човек … що за противник би бил той?

Човек знаещ цената на живота, който отнема и признаващ нуждата да го прекрати. Човек, който не би се спрял пред нищо за да постигне целта си.

Това е противник, който никой не иска – човек загубил всичко, защото само загубата на всичко, може да накара такъв човек да тръгне на война. Човек с нищо за губене и всичко за печелене. Това е противник, който не би се поколебал, не би се спрял, не би проявил милост. Това е противник, който е воден от справедливо желание да победи. Човек с кауза, но кауза не външна, а извираща от самия него, от това което е. Човек с цел … и най-лошото – човек вярващ с всяка част от това, което е, че е прав.

Несломим противник, който би се стремил да постигне целта си на всяка цена. Без страх, угризение, притеснение или съмнение. Противник, който би се борил до последно. Противник, който никой не иска.

Самата идея за добър човек тръгващ на война е плашеща – това означава, че всички останали ресурси са били изчерпани, а когато лудостта на войната се срещне със спокойното съзнание се раждат ужасите, защото съмнението е милост за врага, страха е възможност да загубиш, а угризенията те карат да съжаляваш за стореното.

Но когато противника ти не ги притежава?

Защото дори в сърцата на най-коравосърдечните тирани има нещо, което ги спира понякога. Дали ще е желанието да гледат агонията на жертвите си, дали ще някакво престорено съжаление, има нещо което го спира. Но един добър човек, принуден да воюва от избора на някой друг, няма спирачки. За него забавлението с чуждата болка е безсмислено, а милостта към виновните винаги е предателство към невинните.

За това и дяволите бягат, когато добър човек тръгне на война …

Ваш,

Lucifer

Пост 51 от поне 100