Преди няколко седмици в twitter се пуснаха трейлъра на едни много откачено филмче – God bless america. Преди няколко дни едно едно близко мое създание, каза че е излязъл из Интернет с хубаво качество, за това вчера си го изблатечих.
В Пиратския залив коментарите варираха:
„Bullshit! Stupid movie!“
„It’s hillarious“
„Best movie – EVER!“
„What a sick fuck has made this shit …“
И така на татък.
Всъщност филма е абсурдно сериозен. Не е смешен, не е и толкова кървав. Не е смислен, но не е и безсмислен. Самият филм има една ясна цел, която представя без да позволява на вниманието ни да се отклонява, без да разводнява случващото се с … ами с каквото и да е друго освен с разглеждане на самата идея.
Колкото и абсурден да е, филма разглежда американското общество не през погледа на средностатистическия американец, а през погледа на средно интелигентен човек, нещо което явно в американското общество е изключение. Един човек, знаещ значението на посредствен и можещ да направи няколко, смислени изречения. Човек, осъзнаващ точно какво не е наред в обществото от което е част и в момента в който вече няма какво да губи, му остава само едно – да реши кой да живее и кой да умре.
Писах на скоро за добрия човек, който тръгва на война. Главните герои в този филм не са добри. Не са и лоши. Те са обикновени – един нормален човек, в общество, в което няма нормални, и едно момиче, което не иска да е част от общата гмеж. В самия филм не се обяснява много за живота и преди да се появи във филма, но героинята не е блестящо умно, не е социопат.
Ще ми се да кажа, че филма е плод на фантазията на авторите си и е изкривен и осмиващ, но всъщност не е точно така – ако погледнем сериозно на него и се абстрахираме от всичко друго (защото този филм не ни дава много възможности да гледаме по друг начин (все пак най-еротичната сцена е как девойката започва да се разкопчава на полуотворената врата на банята, при което главния герой става и я затваря, за да не се изкуши)) ще видим, че това е много точна репрезентация на американското общество: хора, не можещи да поемат лична отговорност и приписващия на другите. Хора, издигнали пошлостта и посредствеността, едва ли не в благодетел и идеал. Едно общество, превърнало се в мърша … мърша не на тялото, а мърша на съзнанието. Живеещо в интелектуална кал и затиснато там от собственото си желание за еднаквост.
Винаги съм казвал, че тук, в България ми е по-добре. Не защото гроздето е кисело, а защото тук имаме възможност. Тук сме 20 години по назад от америка в социален план и това е добре, защото виждаме тяхната деградация, виждаме сгромолясването на една цивилизация, която е изпаднала в застой и въпреки, че се опитваме да ги копираме на моменти, ние не сме те. Въпреки целия опит за копиране, първичността в която е социалното ни общество, всички проблеми, борби за оцеляване и надмощие, цялата ни история, гордост и понякога много заспало самосъзнание е това, което няма да ни позволи да затънем до там. Да, нямаме импулса, но не мисля, че толкова сме го загубили, колкото сме го приспали, защото вътре, някъде дълбоко в нас, още го има онзи див балкански субект, който се е опълчил на Византийците. Макар и в последните няколко века да спи и да се появява само в моменти когато има належаща нужда от него. Този субект е в мен и във вас и във всички, които се гордеят, че са българи и успяват да се надсмеят над пошлостта на масовата култура.
Радвам се, че няма да ги стигнем американците … надявам се някога те да могат да ни настигнат нас, защото дори в момента, с цялата кал в която живеем имаме общество, което те са нямали. И въпреки, че и тука има хора, които трябва да бъдат приключени за общото благо, не са толкова много.
Ако не сте гледали филма – гледайте го. Не очаквайте много и ще видите всичко.
А сега, можете да започнете да плюете мен и държавата ми …
Ваш,
Lucifer
Пост 58 от поне 100
Вашият коментар