Снощи, покрай идването ми в Бургас ме замъкнаха на опера. Не че ми беше за първи път, но предните два пъти съм бил под 16 и не разбирах. Сега за първи път в съзнателния ми живот ме замъкнаха на опера и за съжаление трябва да си призная, че не е моят тип изкуство. Не знам дали беше заради изпълнението, заради операта или просто защото нямам вкус, но … да кажем, че операта няма да се нареди сред моите любими изкуства.
Пиесата, която гледах беше Тоска. Човека, който ме замъкна е музикант и каза, че това му е една от любимите пиеси и я е свирил супер много пъти, но честно казано аз не бях впечатлен. Да, знам, че операта не е сюжет, а пеене. Знам, че е възвишено изкуство, но някак си не ме грабна. А и трудно гледам нещо в което героите са толкова … ами глупави по-липса на други думи … и то не комично, а трагично.
Но стига толкова за моят сблъсък с операта. Приемете, че аз нямам вкус и да го оставим до там, става ли?
Това което ми направи впечатление беше публиката …
И не говоря само за хубавите жени, за които изчуруликах.
Очаквах съвсем друга публика на културно мероприятие от този калибър. Вярно, не само пенсионери, но хора с по .. изтънчен вкус. От типа седящи в кожени кресла, отпиващи уиски и пушещи пури, водейки разговори за цената на петрола и новите свърхбързи коли, които са си купили. Това в кръга на шегата разбира се. Очаквах хора спадащи към онази нисша, която някои пренебрежително наричат „интелигенция“ …
Това, което видя обаче ми говореше друго. Имаше хора от всякакви социално-възрастови групи. Да, някой и друг пенсионер (това не го казвам пренебрежително – и аз си имам баби и дядо). Да, някой и друг интелигент. Но преобладаващата публика мога да опиша само като … ами шарена.
20-22 годишни двойки във вечерно облекло, младежи с провиснали дънки, метали, емота и всякакви други причудливи птици. Дори младеж с кожени панталони и жилетка, раста и каубойска шапка. Имаше хора от всякаква възраст и с всякакъв вид. За някои никога не бих предположил, че ще дойдат на такова мероприятие.
Да, вече си признах, че операта не е моят тип културно забавление, но явно беше техния. Всички гледаха и слушаха смълчани и си мисля, че аз бях единствения капут, който се въртеше и се прозяваше към края на второ действие.
Не веднъж съм чувал изрази от сорта на „Младите нямат култура“, „Младите не знаят какво е изкуство“. След вчера не мога да се съглася. Това, което видях беше хора, запленени от едно изкуство (макар и неразбираемо за мен). И не беше безплатно. Трябвало е да си платят билетите… и то за Летен театър в Бургас. Нощ, на морето (жени и заведения, кина, ако не друго), а те са седнали и слушат опера. Изумявам се… и то за хубаво.
Искам да пожелая на актьорите и музикантите, както и на всички замесени – само пълни зали, защото въпреки, че не го разбирам, това е култура.
Ваш,
Lucifer
Снимка: Andrea Balducci
Пост 85 от поне 100
Не мога да разбера, защо мислиш, че нямаш вкус понеже нещо не било ти харесало, а другите го имат за нещо велико. Всъщност изобщо не мога да разбера подобен тип мислене. И аз не съм харесвал неща, които другите смятат за нещо невероятно, но аз продължавам да ги смятам за глупави. Това си е лично мнение, личен вкус и всеки има право на него, не си длъжен да харесваш Тоска, опера или каквото и да е. Ходенето като овци след другите е много тъпо, те го смятат за велико и айде и ние след тях, точно като овце, като стадо, дори да ни е тъпо, трябва да ни хареса, а ако не, значи нямаме вкус, простотии. Никой не е длъжен да харесва нещо, понеже другите го смятали за върха.
А въпросната интелигенция за която говориш, за мен точната дума е сноби.
Чудя се дали концепцията за ирония и автоирония ти е позната?
Или може би за първи път попадаш на блога ми?
Ако до сега не си ме чел – нека те светна, че в 80% от случаите в които използвам реплики като тази, че нямам вкус е автоирония.