За какво са ни иначе приятелите, ако не да ударят едно рамо когато имаме нужда от тях. А това едно рамо, понякога може да е много странно.
Всеки от нас има онзи откачен приятел, който ни моли да направим най-странните за нас неща, но въпреки това ги правим, защото за какво са приятелите, ако не да им помагаме?
И колкото ти е по-близък приятеля, толкова по-откачени, за теб самия, неща успява да те накара да направиш. Ей така, без да се замислиш успява да те убеди да направиш нещо, което дори не ти е идвало на ум до този момент, ей така без да се замислиш. В един момент подхвърля идеята за нещо и преди да се замислиш, вече е късно да откажеш … и започваш да се въртиш и да се чудиш, ама какво да се направи – за приятелите всичко.
Приятелите са наистина най-ценното нещо и колкото са по-откачени, толкова по-добре, защото и те, ей така, без да се замислят са готови да направят нещата, които искаш от тях.
Някога бях синтезирал, че приятел, това е човек, който можеш да използваш по най-безумния начин, защото знаеш, че и той ще използва теб. Но приятеля е човек, който винаги е готов да ти помогне, така както ти ще си счупиш краката да му помогнеш на него. Човек, който може да ти се обади след година мълчание и без да се замислиш, да му кажеш – „Да, разбира се! Всичко мое е и твое! Какво точно ти трябва?“
Аз поне мога да се похваля, че съм богат от към приятели. Може да не са много като бройка, но винаги има кой и за какво да ми удари по едно рамо.
Благодаря ви, приятели … и да си знаете, че и аз ще ударя рамо ако си поискате.
Ваш,
Lucifer
Снимка: L Lemos
Пост 92 от поне 100
Вашият коментар