Деня почти свърши …
Колкото и да е странно, винаги съм ненавиждал този ден. По една или друга причина, рождения ми ден ми е изключително омразен. Не за друго, а защото каквото и да правя през деня … рано или късно ми остава време да се замисля за това какво съм свършил през изминалата година … и чувам собственото си недоволни цъкане, защото някъде там е можело да направя повече. Да не допусна някои грешки или да поема някои рискове …
И всеки път, достигам до незадоволително заключение, за собствените си успехи. Разправяйте ми каквото искате, но това съм си аз и аз не е доволен от аз.
За последната една година постигнах не малко, но продължава да ми се струва не достатъчно. Лични и професионални успехи. Контакти … приятели. Хората покрай мен се сменяха, аз самият се променях …
Може би, едно от най-използваемите пожелания, които получих беше на от @didiGK, която ми пожела повече увереност. Може би наистина това ми липсва … и може би малко по-малко самокритика …
Надявам се само следващата година, онзи в огледалото да не е толкова критичен, но надали – няма да съм аз, ако не съм аз.
И само искам да вметна, че това ще е последния пост от поредицата от 100 поста. Официално прекратявам собственото си напъване. Доказах на самия себе си, че мога. От тук на татък ще продължа по-лежерно от към писане и теми, но няма да оставя блога да замлъкне както в началото на тази година.
Благодаря ви, че изтърпяхте глупостите ми.
Ваш,
Lucifer
P.S.: Честит рожден ден на мен!
Пост 104, последен от поне 100
Вашият коментар