Какво бихте избрали, ако трябва да се изправите срещу противник за който не знаете нищо или знаете съвсем малко?
По-голяма пушка?
По-голяма бомба?
А защо не просто по-голяма книга?
Ама как така? Какво ще я правя тая книга? Ще я мятам по противника ли?
Защо просто не я прочетеш?
Предпочитам да се изправя срещу по-силен противник, отколкото по-умен. Но защо?
Защото е по-лесно да се пребориш със силата на тялото от колкото със силата на ума. Ако книгите учат на нещо, то е да мислиш. Да анализираш, да преценяваш и да се стремиш към постигане на целите си по всеки възможен начин. Книгите са информация, но и начин на мислене. Книгите са оръжие на ума, а не на тялото … и още по-хубавото, е че са оръжие, което не можеш да отнемеш. Оръжие, което остава в арсенала ти винаги – независимо от ситуацията, независимо от състояниято – оръжие, способно да поразява винаги, когато имаш нужда от него.
И някъде там, заринат от книги, поглъщащ ги жадно, усещаш, че започваш да мислиш … извън рамките. Всеки сблъсък с нова книга налага нов начин на мислене, нов погелд върху собствентие ти ценности и възпряития за света. Понякога дори преосмисляне на гледанта ти точка … и всяка книга, по малко от нея остава … лека промяна в мирогледа … лека промяна в начина на мислене … малка добавка към лабиринта на собствената ти мисъл.
И постепенно … с всяка книга, научаваш по нещо ново. Нещо ново за себе си, нещо ново за другите … нещо ново по принцип. И всяка книга променя мирогледа ти и начина ти на мислене, така че да можеш с нови очи да погледнеш на старите … сякаш са нови. И това е най-голямата красота. Защото няма стари книги. Няма книги, които да ти омръзнат, ако веднъж са ти харесали, защото след всяка нова книга която четеш, ги виждаш по нов начин и ги слагаш в нова перспектива … което ти дава нов поглед върху книгата, която ти е дала този нов прочит … и така в един омагьосан кръг, който може да се върти безкрайно.
Книгата е оръжие … защото дава познание … а знем, че познанието е сила, нали така?
Какво би бил този свят, без книгите, които сме прочели всички ние заедно … и всеки един от нас по-отделно. Какво бихме били без знанията …
И все пак ще се намерят хора, които не го разбират. Хора за които грубата сила е по-важна от силата на ума. Мускули над разум … много забавно. Защото мускулите са нищо, без да има съзнание и мисъл, която да ги насочва и води.
В пъти предпочитам да се изправя срещу силен враг, пред това да се изправя срещу умен. Със силния все ще се справя … но виж – умния… начетения човек, занещ всички онези ловки нещица с които се подготвяш да го посрещнеш … виж той е друго нещо … той е друг калибър противник … По-интересен … по-предизвикателен … човек за който си струва да впрегнеш всички заложби за лукавство и коварство, само за да си сигурен, че можеш да играеш срещу него.
Във наше време войната е война на мозъци. Надпревара в това, кой ще измисли по-голяма и по гадна хитрост, с която да победи противника с възможно най-малко жертви. Битките са битки не на армии, а на идеи – изпълнени или неизпълними. По-силният вече не е този с повече мускули, а този с повече мозъци. Живеем във време когато истинската сила е знанието. Живеем в ера на военни действия извършвани от единици, без физическа конфронтация, но с последици, далеч надхвърлящи очакванията. Живеем във време в което книгата е меч и щит. Катапулт и крепост.
Моето оръжие по избор?
Книга.
А вашето?
Ваш,
Lucifer
Снимка: Mr. T in DC
Една по-голяма лопата върши идеална работа 😉 Всички доводи пред нея биват заровени в небитието :рррр Сори, лигата е безмилостна :р Хубав пост, Луц!
Логиката ти е много добра и последователна, но се отнася единствено и само за хора с умествен багаж. Иначе къде отива гъделът да си премериш силите в интелектуално отношение, когато насреща ти стои липсващата верига между човека и маймуната и няма грам да оцени предизвикателството.
Умният противник е по- интересен, по – изтънчен, до голяма степен и по -изобретателен, да надвиеш такъв е удоволствие.