Гледаш мрака на приближаващата се буря и се усмихваш злобно. Идеята за природната стихия те докосва … яростта на дъжда, гнева на вятъра … и спорадичното избухване на мълниите … някъде там, дълбоко в теб всичко това резонира и кара онзи мрак, който криеш от хората да поглежда през очите ти и да се усмихва, по онзи начин, който кара кръвта във вените да се смръзва.
Гледаш как черните облаци се търкалят и закриват синьото иначе небе и вътрешно се усмихваш и привестваш бурята, която знаеш, че ще се разрази. Дори не те интересува дали ще си на завет, прикрил се някъде или ще цепиш срещу вятъра, изпитвайки го… проклинайки го при всяка стъпка … изправяйки волята си, срещу гнева на природата.
Просто нещо в тази катина пред очите ти, те кара да се усмихваш. Резонира с гнева прилежно притаен и носещ успокоение … искш да гледаш как света се справя със природната стихия. Не защото мразиш света, а просто защото това носи онази налудничева усмивка на устните и … кара ниското ръмженен на хищника да се изтръгва от гърлото ти. Стихията събужда задрямалия звяр … онзи, който оглежда всеки и преценява как най-бързо можеш да получиш надмощие.
Стихията кара онази част от теб, която винаги е на щрек … винаги наблюдава и се свива готова за скок във всеки момент да се радва, БИТКА пее тя … БИТКА! И се усещаш как се усмихваш въпреки еднообразието в което си навлязъл. Въпреки рутината и умората. Въпреки себе си, дори. Звяра, онзи, праисторичеки остатък от теб, който ти нашепва да нападаш по-силните от теб и ти показва как да ги надвиеш. Звяра, който гледа и се учи. Звяра, който ако освободиш, ще спечели битките, които дори не си се замислял, че водиш. Той се събужда в бурята и шепти в ушите ти …
И този звяр не е част от теб. Той си ти, той е онова, което си всъщност, а ти си само маска на приличие надяната на него. Мъждиво късче интелект, хванало с всички сили природната стихия, която си, защото ако изтървеш Звяра, ако го освободиш, ще бъдеш ти. Всяко нещо извършено от него ще е твое желание. И точно за това върху него стои маската на разума, защото не всяко желание трябва да се удовлетворява, защото не всяко желание е … необходимо.
Но в бурята Звяра се размърдва … и започва да дърпа … и да иска да се освободи … и ти се усмихваш, защото знаеш, че винаги можеш да освободиш Звяра, но избираш да не го правиш. Не и този път. И този път стискаш каишката и се наслъждаваш на рева му … на стихията, която бушува вътре в теб. Наслъждаваш се на желанията му. На картините, които ти покзва.
И Звяра ръмжи и се дърпа в теб, искайки да се откъсне. Показва ти картини … заражда желания. Чертае планове. Но ти и той сте едно … ти си Звяра, защото Звяра е теб и тънкия воал разум, който те отделя от стихията на желание е това, което ви задържа. Защото знаеш, че можеш да освободиш Звяра във всеки един миг и да решиш всичките си проблеми … но избираш и този път да не го направиш. И тази буря удържаш вътре в себе си и се усмихваш хищно на стихията … и когато после изгрее слънцето, Звяра задрямва, за да се размърда при следващата буря … при следващия враг и следващото предизвикиателство …
Защото Звярът си ти …
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар