Аз съм разхвърлян човек. Не само като вещи, но и като мисли. Всичко е разпиляно – зарязвам полуготови неща, за да започна нови или за да се заема със отдавна забравени. Проектите се трупат … един след друг, раждайки идеи покрай самите себе си. Идейка надраскана тук, решение на страничен проблем – запокитено сред коментарите на проект, който дори не е свързан с него.
Някои хора ме обвиняват, че страдам от LAS (Lack of Attention Span). Може и да са прави – не го отричам. Самият аз съм забелязал, че ми е трудно да се концентрирам в нещо за повече от няколко часа, а след това ми е много трудно да го подхвана пак. Ако е важно – напъвам се, давам всичко от себе си и успявам отново да се потопя в проблеми. Понякога дори успявам да го реша… но как определям кое е важно?
Повечето неща с които се занимавам не са важни … интересни – да, важни – не мисля. Ако някой ме хване да му свърша нещо, това вече е важно и се заемам с него с цялото си усърдие. Обикновено хората, които ме карат да правя нещо, знаят до къде трябва да ме притискат. Вярно е, че не трябва да ме оставят на мира, но и не бива да ме притискат, защото обикновено това има много лош обратен ефект и от едното магарешко упорство се отдръпвам от проекта (ей така едно търсене по град в един форум го оставих висящо около 3 години, защото някои хора твърде много настояваха за него). Но често имам лични проекти, които са важни. Дали за мен или защото завършването им е свързано с други неща, не е важно.
Тогава се появява Големия Червен Таймер.
Това е съвсем сериозно. Ако имате да правите нещо, за което имате краен срок, но не го усещате спешно или важно, до толкова, че да обитава съзнанието ви постоянно – сложете си Голям Червен Таймер, който да ви напомня, че времето тече! Ако има опция да ви подръчква с напоняне от време на време – още по-добре. Обикновенно аз си слагам грубички напомняния тип „Раздвижи си задника, че няма време!“ … но това си е лично моя специфична черта.
Винаги можете да познаете кога нещо за мен е много много важно – в моемнта в който се появи отброяване за него някъде – било то на компютъра или на телефона ми, значи това до което отброява е едно от най-важните неща за мен. Дали ще е завършване на проект или време до среща с някого, има ли Голям Червен Таймер, който тихо да си цъка някъде, където знам за него, то това е следващото важно събитие за мен.
Тиктака ли тихо часовника, означава че мисля и го очаквам. Ако трябва да се нарпави нещо – правя го с пълни сили, за да съм готов за момента в който ще стигне нула и момента ще настъпи.
Ако някога видидите нещо да отброява на телефона, на компютъра или на някъде около мен, то знайте че се задава нещо велико. Може за вас да не означава нищо, може да е глупост, може да е просто тихо отминаване на миг … но за мен е важно. За мен е несравнимо и незаменимо … и Големия Червен Таймер е там за да ми напомня, че това което чакам идва …
А вие как очаквате?
Ваш,
Lucifer
Снимка: Charles Atkeison µg
Вашият коментар