Просветление или да осъзнаеш това, което знаеш и разбираш!

Знаете ли преди 10-15 дни се срещнах с една позната с която не се бяхме виждали 4 години, тъй като замина да учи в Франция…
Какво е преживяла – не знам. С какво се е преборила – също.

Знаете ли в нейно лице видях в какво съм щял да се превърна, ако както исках, бях спрял да чувствам, бях спрял да мечтая и бях започнал да живея в едно постояно сега, в което има място само за мен и хората от които имам изгода. Перспективата ме отврати. Не че толкова обичам да се гърча в тази садо-мазохистична болка, която ти причинява само създанието за което си готов на всичко. Не и защото толкова обичам да мечтая (не, че не обичам, ни просто би ми било по лесно ако не се чудех дали мислите ми са мои или съм вдъхнал живот на въображенеито си).
Отвратих се защото тя беше изгубила това което я правеше човек. Metallica имат една песен – To Live is to Die! И са прави: за да живееш трябва да можеш да умреш, но не можеш да живееш ако вече си мъртъв. Не става дума за физическата смърт, а за другата, тази която се прокрадва с отчаянието, с самотата и върви ръка за ръка с лудоста и сивотата на едно съществуване в което винаги си жертва или хищник, едно съществувание в което нямаш хора които са ти важни и ти не се чувстваш важен за някого. Едно такова живуркане, съществуване не е Живот!

Живот е да намираш причина да се сабудиш сутрин и да видиш Зората на утрешния ден!
Живот е да се бориш със самия себе си, да не оставиш течението да те носи!
Живот е да мечтаеш за любимия човек, да изгаряш от болката, че не е до теб и може би няма никога да бъде, но въпреки това да не се оставяш на сладката Лудост!
Живота е борба! Не с някого, не за някого, не с нещо и не за нещо!
Живота е битка, която нямаш как да спечелиш, но и не бива да губиш, защото иначе няма смисъл.
Живота е един постоянен танц. Последния танц на съществуването.
Живота е и Смърт и Болка и Гняв и Любов!
Живота е това което си и това което ще остане след теб. Той не се определя по нищо друго освен по собствените ти критерии и подяволите ако позволя в този Живот да съм гаден плъх, който се крие по дупките и каналите!

Но от тази срещ спечелих. След сблъсъка на мирогледи, след забележки от сорта на „Хората са двулични!“, „Приятелите единствено ще те предадат, когато имаш нужда от тях!“, Антонина завърши „тирадата“ си с репликата – „А тогава ти за какво живееш? Какво искаш от този живот?“. Това ме накара да се замисля. Винаги съм знаел какво искам, в частност и в по-общ смисъл. Винаги съм го разбирал, но едва тогава се замислих и го осъзнах.

Не няма да ви кажа какво е! Това си е моята истина и тя е едно от малкото неща, които не съм готов да споделя с никого!

Останете си със здраве!

Ваш,
Lucifer