Аз съм си мислещо създание …
Съзнанието ми винаги мисли и премисля – припомня си миналото и пресмята бъдещето … не спира дори за момент, винаги смята, съди и извлича поуки, крои планове, симулира ситуации … не спира … не почива … не стои на едно място … фантазията и това което е в главата ми винаги се въртят в бурен танц за да са готови да реагират, когато имам нужда от тях …
Но, понякога дори на мен, ми се иска да почина за малко … да спра картините и ситуациите … да спра безкрайния шепот на какво е станало и какво може да стане … да застина за миг в съзнанието си … просто колкото да усетя за миг спокойствие … свободата да не мислиш.
Обикновено за да постигна това ми трябват 5-6 минути медитация (да правилно четете – медитация) – да накарам съзнанието си, ако не да изключи, то поне да застане на stand by и да спре да ме занимава … след 7-та минута най-късно дори при пълна концентрация това състояние се нарушава … кратка почивка, преди морето на това което съм да ме залее на ново. Неимоверните усилия да го постигна … и чистата благодат за тези кратки няколко минути …
И после …
Кратко докосване … тих стон … и всичко друго вече няма значение …
Беше и ще бъде спират да съществуват за сметка на е …
Можеше и трябва губят значение …
И единственото което остава е усещането за сега …
Спираш да мислиш … да кроиш … да предполага и планираш и за един момент усещаш … не чувстваш, а просто усещаш … усещаш докосването … усещаш уханието … топлината … и нищо друго няма значение … не нищо друго не съществува извън този сюрреалистичен разтеглен миг … миг, който рационалната част от теб казва, че е преходен … точно преди да замълчи пред красотата му … миг който в този момент е вечност …
Усещаш …
Усещаш … и това което си се разстила и обгръща … увива и прегръща докосването … уханието … стона … и не искаш да го пуснеш … но знаеш, че мига е преходен … но е по-скоро преходно вечен … защото остава желанието …
Желанието да се повтори … защото ще е друг и ще е същия независимо кога …
И всяка част от теб – от долния, първичен звяр до перфектно рационалния се стремят към този миг … защото в него си цял … някак някъде там отново си цял …
Цял … в един перфектен миг отвъд миговете …
Цял … така както не си бил отдавна …
…
Ваш,
Lucifer
Снимка: Matthew Kenwrick
Вашият коментар