Първо искам да започна с едно голямо Благодаря. Благодаря на всички, които ми пратиха хотели, хостели и дори ми предложиха да отседна у тях. Искренно ви благодаря!
Ако някога, някой от вас се е съмнявал в силата на социалните мрежи, нека ви разкажа една малка приказка. Четете ли?
В понеделник се оказах в град в който по принцип не съм се разхождал много много, а именно Пловдив. И трябваше да намеря къде да нощувам следващите 1 или 2 вечери. Заседнал пред лаптопа в една сладкарница изпратих зов за малко помощ в Twitter. 10 минути по-късно бях утрупан с предложения за хотели, хостели, квартири и всякакви други предложения. Дори телефон и обещание за диван от човек с който не сме се виждали никога на живо.
Как да не се трогне човек?
Социалните мрежи ограбвали човешкиата комуникация и ни отдалечавали от живата комуникация … това е едно много погрешна схващане, защото какво по-човешко от това да се опиташ да помогнеш на човек, който има нужда от това. Човек който не си виждал или си виждал само няколко пъти в живота си? Имам познати с които се знаем цял живот, които са направили по-малко за мен от случайни хора в Интернет.
Преди много време, когато бях закъсал за квартира, човек, с който се бяхме виждали не повече от 3 пъти ми помогна да си я намеря. Когато закъсам за информация, хора, с които не се познавам или поне не помня ми помагат с каквото могат. Помощта не е да си физически там. В понеделник не ми трябваше някой да ме държи за ръката и да ми казва „Няма, няма! Всичко ще се оправи!“. Трябваше ми точно това, което и получих – точна, кратка и ясна информация за това къде и при какви условия мога да отседна. Дори хора, които в момента се намират приблизително в другия край на континента ми изпратиха помощ, под формата на линк. Понякога всичко, което трябва да направиш за някого е да разровиш паметта си или Интернет и да му пратиш няколко букви.
Моля ви, кажете ми как социалните мрежи са загуба на време.
Обяснете ми как размиват и унищожават човешкото.
И най-вече ми обяснете как не били останали истински хора, готови да помогнат на пряител, пък бил той и приятел, който не са виждали никога в живота си.
Отново благодаря на всички, които в понеделник ми помогнаха в връзки, информация и предложения. Специално благодаря и на онези от вас, които ме retweet-наха за да стигне запитването ми до повече хора.
А аз обащавам, че, както и до сега, ако мога да ви помогна някак – ще го направя!
Благодаря.
А ако все пак ви интересува къде преспах – някой ми прати връзка към много яко хостелче – Old Plovdiv. Много приятна стара къща, включваща и закуска към цената на нощувката. Топло, уютно … само ако хвана изверга, който през деня ми е спрял радиатора, ще му счупя ръчичките. После 2 часа трябваше да чакам да се стопли стаята за да мога да вляза да се изкъпя.
Ваш,
Lucifer
Аз се запознах с най-добрата си приятелка в интернет 😀 Въпрос на късмет е да се срещнеш с истински човечните хора, но колкото и редки да са тези случаи, могат преспокойно да ти променят живота. Социалните мрежи си струват, ако това е наградата. 🙂
Интересна интерпретация за соц. мрежите, но до колкото разбрах ти си си платил за услугата, нали така? Защото ако си си платил е чист бизнес в повечето случай, но има и много свестни хорица които помагат.
Има си и отрицателните черти като използването на личните ти данни без ти да го желаеш при примерно във фейсбук без да можеш да се откажеш…
Чакай сега … аз не съм търсил аванта. На мен ми трябваше информация. Не съм искал да досаждам на някого и да спя в тях, въпреки че имаше и такова предложение. Нека правим разлика все пак.