Малко преди Коледа Цвети от Асбис ми предложи поради липсата на друга играчка, да взема да тествам един от техните електронни четци … по принцип съм традиционалист и идеята за електронен четец, колкото и да е интересна, толкова и не ме влече, защото наистина харесвам аромата на книгата в ръцете си … усещането за допир до хартията … тежестта … но все пак реших да го пробвам. Така и така, нямах какво по-хубаво да правя, а и бях решил, че трябва да прочета „50 нюанса сиво“ и другите бози (ревю за първата очаквайте скоро, а втората и третата като ги прочета), а четенето от монитор, никога не ме е кефело.
На 21.12 (датата е много важна … по-скоро периода) минах да си подбера новата играчка за тестове. Стилна, малка картонена кутия в която е поместен четеца е изпълнена съвсем семпло в стила на Presigio. А вътре в нея е поместен самия четец, един microUSB и книжка с ръководство. Първото впечатление, което оставя четеца е на нещо съвсем крехко и фино, но за тези няколко седмици е бил при мен и мога да ви кажа, че това е само въпрос на вид. Самият четец е с размер горе-долу колкото една страница B5 е малко по-тънък от булевардните розови романи. Все пак е книга … как иначе да го сравня освен с книга?
Дисплея е e-ink, което ще рече електронно мастило (използва ток само и единствено като трябва да изобрази новите букви), което ми позволява до сега да не съм го зареждал, а още да има едни поне 25% батерия. Самият екран е леко сивкав, като цвета на хартията, която най-често се използва за книги. Буквите върху него са като напечатани … и придават усещането за истинска книга, макар и тънка, макар и да не можеш да разгърнеш страницата. Самият екран е 6 инчов (15.2 см) и не натоварва очите. Може би една хубава опция би било да има подсветка, но хайде сега – все пак е книга …
Самият четец си има и говорители, както и жак за слушалки, така че да можете да слушате аудио книги или музика, но честно казано не стигнах до това. Батерията е предвидена да издържа до 7000 смени на страници с едно зареждане. За съжаление, обаче процесора и паметта понякога не стигат и му трябват 20-30 секунди докато зареди следващата част от книгата в паметта за да смени страницата. За 3 седмици и малко над 750 сменени страници се сблъсках с това 5-6 пъти … това не е толкова лошо …
Поддържа множество книжни (PDF, ePUB, TXT, HTML, FB2 и CHM (като последния не съм го и чувал)), аудио (WMA, WAV, FLAC, AAC, OGG) формати … и по неясна за мен причина – формати с изображения (JPG, BMP, PNG и подвижния GIF), макар, че ми е неясно, кой и защо би си сложил снимки на книгата … но хайде от мен да мине. И не знам дори колко езика поддържа – видях че идва зареден с литература на български, руски, английски, френски, чешки, беларуски, немски, унгарски, италиански, испански, словенски, сръбски … и дори изпускам няколко.
Както казах – аз съм традиционалист. Предпочитам нормалните книги … доставя ми някакво вътрешно удоволствие да отгръщам страниците на книгите и да усещам аромата им. Да прекарвам пръст по гръбчетата им, подредени на библиотеката ми. За това за в нас не бих си взел. Но тази джаджа е перфектна за когато излизам от нас – в автобуса или на път, а аз много пътувам, за това по-скоро да. А и сега навивам баща ми да вземем едно такова за подарък на майка ми за рождения ден.
Като за нещо, което струва само 209 лева мисля, че това е една перфектна джаджа, която да имаш освен купчината книги …
Надявам си да ви е харесал моя досег с това бижу.
Ваш,
Lucifer
P.S.: Съжалявам за ниското качество на снимките, но явно телефона ми толкова може!
Вашият коментар