Красота … или какво е красиво за мен!

Красота… Толкова разтегливо колкото и пониятия като Вяра, Чест, Достойнство… Сигурно и за тях ще пиша, но не сега. Сега искам да споделя какво е красиво за мен.

Замислих се за най-красивите неща които см виждал.

Залез. Пожара който запалва по облаците, оранжевия пламък, изгарящ хоризонта … знаете ли колко пъти съм искал да „подаря“ някои от най красивите залези които съм виждал? Сякаш са сътворени от художник.
Рози. Не търсиките, които плъзват през зимата по пазарите в България, а истинските български рози. Може да са по-малки и с по-криви стъбла, но имат толкова хубав аромат и такув наситен цвят. Всъщност за да различите двата вида е достатъчно да ги подушите – турските миришат на пръст, на трева, а другите – просто опияняват, но като всяко красиво нещо увяхват много по-бързо.

Чисто естествените и красиви за всички неща бяха до тук, но не само те отговарят на моята представа за красиво.

Острие. Нож. Меч. Сабя. Рапира. Катана. Указаши. Знам, че за някой сигурно е извратено, но студения блясък на светлината по гладкото острие, или тихото свистене когато се движи, това е красиво.
Нощ. Тишина. Самотата. Не болезнената самота, а тази която ти дава убежището на тъмнината край теб, когато чуваш собствения си дъх и виждаш как звездите ти намигат.
Танца. Последния вечен танц, който започва с раждането и приключва в гроба. Не Живота, защото той няма смисъл без този „Танц“, самия „Танц“, „Битката“ да си или да не си, „Желанието“, „Силата“, нрачете го както искате. Това е красиво.

Ето това са някои от нещата които са красиви за мен. Не са най-красивите, не са и всички, но тези не6та са част от красотата на тоя свят.

А най-красивото? Най-красивото за мен? Това пак ще запазя в тайна, макар, че тези коит о ме познават няма да им е трубно да се сетят.

Ваш,
Lucifer!