За работещите решения …

Няма да пиша за политика … рядко пиша за политика, за това и сега ще се опитам да го избегна. Не взимам страна в протеста и личните ми политически пристрастия не са от значение. И аз имам висока сметка за ток, но си я платих. Върна ми бюджета един месец на зад, но я платих.

Това за което ми се иска да пиша е работещите решения … или причината поради, която не взимам страна в протеста.

Всеки един от нас си има мнение … мнение за всичко и за всеки, било то политика, икономика, социални въпроси. Но това, което често забравяме, когато искаме нещо е да помислим дали това което искаме е решение или само някаква козметична операция върху проблема, по който изразяваме мнение. Дали решението, което предлагаме не е просто поредната промяна на същия проблем … поредното маскиране на симптомите …

До сега почти не съм чул предложение, което да е нещо различно от израз на лична емоция и желание. Не решение на проблем, а нй-добрите пожелания за нещо, без дори за момент да се съобразим, дали това което искаме е работещо и изпълнимо решение.

Не става дума само за протестите и абсурдните искания … не става дума и политически племена, които искат по най-популисткия начин да яхнат недоволството (БСП и предложението да не ти спират тока, като не го платиш*), не става дума и за сляпото желание за промяна, което по принцип ни гони.

Става дума за прост, здрав разум. Да спрем за момент и да си зададем едни много прости въпроси: „Какво искам?“, „Как да го постигна?“, „Това решава ли проблем и ако да, дали не задълбочава друг?“.

Демокрацията е една много хубава концепция и бих се бил за правото на избор и за правото на свобода на словото, но свободата и правата ни, са нашето бреме. Това са задължения, към които трябва да подходим отговорно … да се замислим как нашите действия ще повлияят на другите. Как исканията и желанията ни, ако се превърнат в реалност, ще навредят или помогнат на исканията и желанията на другите. Това е истинската демокрация – поставянето на доброто на цялата група (общество, общност), над желанията и нуждите на отделния индивид.

Кой решава, обаче кое е добро?

Кой решава, какво е нужно?

Ето го малкото препъникамъче на демокрацията – не винаги доброто в момента е добро в дългосрочен план и не винаги нужното е това, което изглежда добро. И тук вече идва разминаването. Тук идва момента в който се оформя клика … и не не говоря за държавата и протестите, макар, че те са ефективно проявление на това за което говоря. Не приемайте поста ми като взимане на страна по този социален проблем – аз няма да взема страна докато не видя работещо решение.

Създава се клика от хора, които искат промяна. Искат поставянето на своето добро, над доброто на групата, без да се съобразяват, че това, което искат не е работещо решение … не е решение на проблема, а просто изместване и промяна на фокуса … маскиране на симптомите защото само те се виждат, но много рядко, някой поглежда проблема из основи. Поглежда корена на проблема и може да види решението му … да види необходимите стъпки за отстраняването му … стъпки, които не изглеждат правилни на повечето.

Работещите решения са тези, които макар и да не изглеждат добри сега, в някакъв дългосрочен план ще донесат дивиденти и ще премахнат проблема или до толкова ще го видоизменят, че ще се промени самата същност на това което е проблем (и съответно ще се наложи да се търси съвсем ново решение). Работещите решения са единствените решения, които имат значение.

Та … предложете ми работещо решение … аз не знам такова, а вие?

Ваш,

Lucifer

* Това с не спирането на тока, ако не си го платиш е голям номер. В една пазарна икономика, където печалбите зависят от продажбата … това ако не е популизъм, не знам какво е … а и е не работещо решение – безплатен ток, който не покрива пазарната си цена … това ще доведе до фалит дружеството, което ще спре да доставя ток, който ще доведе до фалит … и така на татък … докато в един момент разберем, че малките камъчета причиняват големите вълни в другия край на езерото и всички сме свързани в една обща паяжина …