Японците вярват, че ако сгънеш 1000 жерава оригами, ще имаш право на едно желание.
Лично аз не искам да си пожелавам нищо, но обичам ръцете ми да са заети … и ми се иска да направя малък експеримент. Не знам дали ще са 1000 жерава … не знам дали ще достигна и до 100, но смятам всеки път, когато мога и иска, независимо дали седя в автобуса или в някое заведение, да правя по един жерав и да го подарявам на случаен човек …
Дори не е задължително да е жерав … може да е коя и да е фигурка, която мога да правя или смятам да се науча да правя … Просто малка фигурка от хартия, подарена на случаен човек с усмивка. Дори фигурките не са толкова добри.
Не ме интересува, дали ще я изхвърли след това … просто ще го подаря на някого. Може и без думи, може и със … просто 1000 жерава ще бъдат създадени … или 100 … или 10 … или дракони … или жаби.
Не струва много. От едно старо билетче, вече не потребно стават 2 … защо да не направя нещо, което може да усмихне някого?
Сега сутринта първите 2 намериха собственици.
Човека в автобуса, миришещ на вино в 07:00 … с бутилката вино и неприятната миризма … но калъфа за очила … мръсната мешка и горнище … но и странния смях и онзи тон в гласа … исках да му дам жерава, още преди да ме заговори. Не е хляб или пари, не е алкохол или помощ. Просто безсмислен жест …
Като слизах от автобуса го оставих на чантата му … онази от която изкара виното и мезето, за да ми ги покаже … не знам дали го забеляза …
В автобуса успях почти да направя и втория жерав … старо билетче скъсано за да го направя … довършвах го ходом слизайки от автобуса и тръгвайки към нас … и там намери собственичката си – бабата която продава гевреци, горе на ъгъла … стъписа се когато и се усмихнах и и подадох малката жълта птичка … после широко се усмихна …
С усмивка я оставих на касата до гевреците и продалжих … отдалечавайки се, видях че не съм направил крилото както трябва, за това се върнах, оправих го и отново и го оставих …
Допълнено:
Преди малко в 111 един възрастен човек се загледа в малката жълта птичка, която държах в пръстите си … погледа му беше сериозен и се оглеждаше … лицето му също беше сериозно …
Малко преди да сляза от вратата срещан погледа ми … и подадох птичката, която гледаше … сложих я в ръката му … усмихна се … някак срамежливо … Струваше си да започна този експеримент, само заради такива леко сконфузени усмивки …
Може би ще накарам някого да се усмихне – може да е човека с когото седя на масата или някой случаен … може и да стресна някого, някой ще ме помислят за луд … трети няма да ме вземат на сериозно, но аз и не искам. Ще правя жерави и ще ги подарявам на хората … после ще споделям с вас … ако мога ще снимам фигурките … ако мога – и с новите им собственици.
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар