До къде точно трябва да се простира свободата на възгледите и до къде търпимостта към възгледите на другите?
Някога задавали ли сте си този въпрос?
Вчера ме вкараха в размисъл точно по този въпрос – до къде стига свободата на хората и къде тази свобода трябва и може да се сблъска с нас самите?
Ето и самият казус – преди около шест месеца в два поста, двама потребители си разменят „18/44“. И двете „включвания“ в контекста на постовете на потребителите звучат като поздрав към другия или като приветствие. Интересното е, че 18/44 всъщност било нацистки призив. 14 – броя думи в някакво известно нацистко изявление и 88 или два пъти осмата буква от латинската азбука (H), което било Hail Hitler.
Потребителя, който ми докладва двата поста предложи бан на потребителите, използвали призива. Това добре – аз не одобрявам нацизма и не разбирам привържениците му, но във времето от публикуването на тези постове, до сега, това е първия доклад за нещо такова за който и да е от двамата потребители. Тоест аз трябва да взема отношение само и единствено базирайки се на изказване, отправено между двама човека, които явно се познават.
Изведено отделно, двете 14/88 изглеждат много повече, като свойски поздрав, отколкото като някакъв призив – случайно здрасти, казано по начин разбираем за малцина. Не е моя работа, да знам дали е призив, но никой от двамата не е призовавал към насилие, към нарушаване на законите, вандализъм или нещо такова.
Аз лично имам позната, с която се поздравяваме, кат аз я дръпна за косата, а тя ме изрита в крака. Това се е развило при нас след продължителна комуникация. Имам и приятел с който се поздравяваме на миндил. Като нищо тези двамата може да са си приказвали за това някога и да е останало между тях. Дали е така, не е моя и не ме интересува.
Но дори да са …
Някак си не ми се струва правилно и не намирам за правилно, да осъждам хората само базирайки се на техните възгледи. Някак си не мога да приема, че можеш да съдиш някого, само защото не си съгласен с идеологията, която изповядва, когато тази идеология с нищо не засяга твоята собствена. Може да мрази, колкото си иска вътре в себе си, но до момента в който се усмихва и помага на хората, този човек, не може да бъде съден за омразата си.
Живеем в свободна страна. В страна, която е изградена върху желанието за свобода, макар и понякога погрешно разбрано. Всеки един от нас трябва да е свободен да избира своята собствена философия и гледна точка, своят собствен мироглед и никой не трябва да бъде съден за него. Не и само за мирогледа си. За мислите и желанията си.
Друго са действията …
При първия признак на расизъм или етническа нетолерантност, който забележа, независимо от кого идват – ще се санкционира жестоко. Не мога да съдя за мислите и възгледите, но за постъпките – да.
Всеки има право да избира вярата и ценностната си система, гледната си точка, философията си, дори как да изглежда и да е свободен да го прави, без страх, че ще бъде съден за това… Това е така до момента в който неговите действия не влязат в разрез с моите вярвания и философия. Тогава вече ще се наложи да взема отношение.
Това се отнася до всеки един от нас – можем ли да гарантираме свободата на другите, до там до където тази свобода не накърнява нашите права?
Или всички са готови да съдят хората само замислите и вярванията им?
Ваш,
Lucifer
Снимка: jcolman
Вашият коментар