Всеки от нас прави своите избори. Всеки избира вяра, религия, начин на поведение, дори това да е глупав или умен, интелигентен или тъп. Дори това дали да мислим или да не мислим е въпрос на избор. Избираме и приятелите си … макар и не винаги.
Всеки прави своите избори и после носи последствията си от тях. Аз лично, съвсем съзнателно съм направил своите – съзнателно започнах този блог, съзнателно се заех другите си проекти. Съвсем съзнателно избрах пътя и правих изборите си.
Дали съм съжалявал за тях е в страни от тази тема – за някои съм съжалявал много, за някои малко, някои са ми носили само усмивки, но винаги съм знаел едно – това са моите избори и не мога да обвинявам друг за тях.
Сам съм избрал да мисля, а не да се водя по другите. Сам избирам пътя си и никога не бих си позволил да се откажа от това. Винаги съм се старал да мисля самостоятелно, да поставям под съмнение всеки факт с който се сблъскам и най-вече тези, които искат от мен да ги приемам такива каквито са.
Колкото и да е странно – се смятам за религиозен. Не, не ме разбирайте погрешно – не искам да изповядвате моята религия, няма да ви я налагам или пропагандирам, по дяволите, аз дори не мога да я дефинирам. Философия, начин на мислене, начин на поведение, дори вяра – всичко онова което всъщност е религията, тази в която мнозина вярват.
Много пъти съм водил спора за нуждата от вяра … от вярата, такава каквато е – мечта за нещо, цел и стремеж към идеал, не вярата като религия. Винаги съм стоял твърдо зад това, че религията е отрова. Масовата религия отричаща това, което е за сметка на това което и се иска.
Тук говорим за семантика на думите, за значение …
Моята … религия е проста – равновесие, свобода на избора и мисълта, и осъзнаване на значението на тези неща. Вярвам, че волята на човека е по-силна от тялото му и от света, който го обгражда. Вярвам го, защото не мога да ви предоставя математически, физически или каквито и да е други доказателства. Мога да ви дама примери – хора с воля и вяра са полетели, първо в небето, после и в космоса. Воля и вяра изпращат всеки ден снимки от Марс, воля и вяра в момента напускат Слънчевата система под формата на Войаджър 1.
Вяра не в Господ, Бог, Аллах или всемогъща чужда сила, а в единствената сила, която всъщност няма ограничение – човешкия потенциал, желанието да покоряваме нови върхове и да достигаме нови висини. Вярата в нас самите. Без доказателства, без нищо повече от вярата, че можем. Огън, колело, агрикултури, архитектура, философия, физика, химия, математика, стрели, стомана, барут, овладяване на атома … проклетото доказателство, че там няма дракони!
Не мога да приема гледната точка, че трябва да приемам без съмнение и без собствена мисъл чиято и да е гледна точка. Дори най-големите авторитети в дадена област не могат да избегнат това, че са хора и като хора имат мнение и гледна точка. Приемането на нещо без съмнение, независимо кой го казва, означава да се отречеш от всички постижения на хората като такива и да се върнеш в пещерите, само защото шамана на племето е казал, че навън бродят зверове и човек не е създаден за да броди навън.
Ние израстваме в съмнението си, в питането и поставянето на въпроси … Скептичността и любопитството е това, което ни е изкарало от пещерите, това което ни е дало огъня, колелото … и всички технологични постижения след това. Съмнението и вярата в себе си …
Аз имам право на мнение и съмнение. Иначе няма да съм мислещо създание …
Ваш,
Lucifer
Снимка: microraptor
Вашият коментар