Някога случвало ли се е случайно подметнато изречение или случайно направено предложение да се превърне в осени като най-голямата идея?
Стоите си така, правите си нещо и някой ви подхвърля случаен коментар или предложение … и в главата ви пламват неврони – „Лудост!“ – крещи една част от вас. „Няма начин!“ – крещи друга … но остават заглушени там някъде от „Ебаси мамата! Защо не се сетих по-рано?“ и „Ебаси добрата идея!“ …
И запламтява във вас … започва да гори със жар … в първите няколко секунди в съзнанието ви изкристализира оценка и анализ, на това което са ви казали … после постепенно започва да се оформя проблема, който се съдържа в идеята … изкрастализира структурата му … и започвате да градите скелето на решението … как да се преборя с това?
Как да се справя?
А какви ще са трудностите?
А какво точно искам да постигна?
Ами ако направя така, то резултата ще е иначе …
Бавно и постепенно започвате да създавате и осъзнавате малките ключови възли в структурата на решението … точки, на която цялата конструкция ще се гради … и остават само действията …
След няколко минути ви запалва лудостта … идеята горяща във вас … горяща … искаща да се превърне в реалност … в проект … в решение …
И огъня и ви изпълва …
И идеята заживява собствен живот, искаща … желаеща … настояваща, защото част от вас вече я е приела и търси начин да я осъществи … блеснали поглед … като наркотик … като нещо, което не сте подозирали че съществува, но в някакъв момент разбирате, че не можете без него … като желание … като изгрев … като опиянение от желанието да създаваш … и всичко това гори в кръвта … създава връзки и картини в съзнанието и напира да се превърне в нещо голямо и значително … в Опус деи … в големия проект … в труда в който ще хвърлиш всичко … или поне много …
И голямата идея те изгаря … завладява те …
Голямата идея … случайно родила се, но превърнала се в цел … в желание … в посока … в нещо, което си струва да бъде направено – да се изправиш и да създаваш … .да твориш и изграждаш …
Не знам на колко от вас им се е случвало … не знам дали съм единствения … но винаги е така – всеки път, когато нещо си струва да бъде създадено ме изпълва с това желание, с този огън, който гори в опити да се претвори в нещо реално … или поне реално до толкова до колкото спре да е само в главата ми, а заживее собствен живот под формата на текст, програма или действие …
Може би всяко нещо, което се е родило от голяма идея живее такъв живот – много по-дълъг от самия си акт на живот – заживява още когато идеята за него започне да изгаря този който го създава …
И тази идея .. случайно родена вчера от случаен коментар на важен за мен човек заживя този свой собствен живот … да видим дали ще мога да я превърна в реалността, която тази идея иска …
Ваш,
Lucifer
Снимка: annais
Пост 3 от 60
Вашият коментар