За посрещането и изпращането.

Този пост, трябваше да се появи преди през деня по някое време, но по една или друга причина се появява сега. Това е поста за 22.06, не за 23. 06 …

Едно от малкото места където можете да видите хората, такива каквито са, е на гарата … или на летището … изобщо някъде където хората забравят за момент страховете и проблемите, някъде където за момент единственото с което са изпълнени е желанието да видят другия. Независимо от всичко …

Интересно е да наблюдаваш заминаващите и пристигащите хора … посрещачите им … това движение на емоция … на хора и на желание за едно или друго. Преди време във Варна имах навик да сядам на терасата над входа на единия мол за да наблюдавам влизащите и излизащите. Цялата позьорщина  и кифлеене. Ако има едно място, което е огледално на това – това са местата където пристигат или заминават …

Ако някъде има място, на което да можете да наблюдавате истинското лице на хората, това е на гарата … там където за един кратък миг на очакване или раздяла си проличава това, което се крие под маската на хората. Омразата, завистта и желанията за един кратък миг са забравени, за да покажат хората, такива каквито са. За момент, застинал в онзи миг в който хората покрай теб изчезват или се появяват е много трудно да запазиш маската на това, което искаш другите да виждат … всеки от нас има тези мигове …

И не всички сме имали тези мигове … да чакаме и да изпращаме …

Ваш,

Lucifer

Пост 23 от 60