Обикновено, когато имам повод и ме питат какъв подарък искам, казвам, че не искам подарък. По-лесно е за мен, по-лесно е и за другите. Повечето хора си мислят, че го казвам от възпитание, но не е точно така – от една страна се радвам на подаръците, които ми дават, но от друга ми е криво, че някой се е охарчил за мен …
Има обаче определени типове подаръци от които не можем да избягаме. Задължаващи подаръци … някой от вас да е успял да каже не на баба си, когато му е казала „ето ти толкова пари, купи си нещо“? Ако някой е успял да каже как го е направил. Малко е трудно да откажеш, нали?
А после какво се случва?
Аз знам какво се случва в повечето случаи – парите влизат в бюджета и изчезват по такущи назначения. Да де, ама после как ще справим с какво си купи?
Наистина ми е криво, когато получавам такъв задължаващ подарък, но няма много какво да се направи, нали? След като ти е дадено нещо, намираш му употреба. Ако са пари и трябва задължително да „покажеш“ нещо на среща е лесно, но какво правиш ако подаръка е предмет? Така едно сребърно синджирче от едната баба си стои на някакъв рафт във Варна – как да и обясня, че не нося? Как да обясня на баба, че много харесвам подаръка и, ама не е за мен?
Няма как – стоиш и търпиш случайните коментари от типа на „защо не го носиш?“ …
Няма как да обясниш, че не носиш нещо, защото не е в стила ти, няма как да обясниш, че не носиш синджирчета, защото до преди 8 месеца си носил друго, но иди обяснявай за символи и талисмани. Няма как … остава ти само да измърворваш по нещо от типа на „Еми не знам … „, „Еми ще го сложа следващия път…“, „Ами забравих …“ …
Ако вие сте намерили начин да се оправяте с тези подаръци – моля споделете го!
Ваш,
Lucifer
Пост 25 от 60
Снимка: omefrans
Вашият коментар