Днеска ме поканиха на кино …
Филма беше Surogates (убийте ме не мога да го нарека двойници) и се съгласих заради голямата YouTube кампания (само дето дадох пари за кино – можеше да си го гледам и на компа). Прожекцията беше в 19:30, а срещата с компанията беше в 19:15 пред модерния еквивалент на селския мегдан – mall-а.
Та … замъкнах се аз и си слушам БГ Радио и се мотам пред mall-а в очакване на другите, когато забелязвам следната картинка.
На входа за коли влиза един голям черен джип Хамър, с дълга база. Най-безцеремонно си спира. От мястото до шофьора излиза един … абе по-скоро приличаше на ходещо парче стена … хваща конуса на едното от местата за инвалиди и го премества за да направи път на джипа. При което охраната – може би към 55, на 1/3 от размерите и теглото на съответното създание отива при него да го спре.
Представете си само картинката. Хамъра се опитва да се паркира, а охраната не му дава. Все пак това е място за инвалиди. Джипа все пак се дръпна и си намери друго място, от него слезе друг младеж, не по-малко едър от приятеля си и две руси … абе и аз не знам какво, ма трябва да са били женски (да съм честен, от едната ме засърбяха ръцете) и докато минаваха покрай мен ги чух да ругаят охраната …
Това ме накара да се усмихна още повече …
Какво направих аз ли?
Отидох и стиснах ръката на човека! Не знам дали го е направил от служебни задължения или защото е сметнал за правилно, но този човек си свърши работата, въпреки ясната заплаха.
После същите ги видях как се носят „собственически“ из mall-а. Може би никой не им беше казал, че все пак анцуга и маратонките не вървят толкова добре с златните ланци.
Та … все пак правилата можели да са за всеки …
Ваш,
Lucifer
P.S.: Събира се все повече и повече материал за който искам да пиша (прибирането ми в сряда, днес в едно заведение), но все захапвам други теми … еми тея дни очаквайте други неща.
Нещо ново от мен: И все пак правилата са за всички … http://bit.ly/4aw6bd