И тази година ваканцията мина …
Мога да кажа – почти успешно. Защо почти? И до това ще стигна.
За втора поредна година реших да си взема ваканция от всичко и да се отдам на активна почивка. 12 дни в които всички проекти (освен няколкото статии за този блог) бяха поставени на hold и по принцип идеята беше да не подхващам нищо. 12 дни, от които 6 дни във Варна за малко плажче и да дам шанс на семейството да се видим. И после още 6 в София за да си почина от почивката. А и нали на 30.07 имам светъл празник, та за него гледам да не съм си във Варна, ако имам тази опция.
Всичко беше перфектно – дори успях да замъкна Рени до голямото синьо и да и покажа, че морето не е толкова страшно. Разбира се не без голяма доза комичен елемент. Изключително много се забавлявах с необоснования панически страх, който я залива щом доближи морето. Не, не ми е забавен самия страх – разбирам я. Реакциите и са това, което ми е забавно – за иначе толкова мислещо и рационално (невероятно за жена, знам) създание, понякога изпада в много забавни състояния … но аз за това си я обичам, а и няма как да не се смилиш над големите и тъмни очи, които се разширяват всеки път когато някоя по-голяма вълна я залее … но това е една съвсем друга комична ситуация.
Дори по-голямата част от почивката си минаха по план – разходки, филми, мързел. Разбира се – рожден ден. Искам да се похваля с подаръците си … ама нямаааа за да ви дразня! А рождения ден си беше много як. Ако не сте виждали 10 човека събрани около една маса да играят бордови игри. Но това беше и тематиката на вечерта. Бордови игри … Pandemic и Dixit!
И тук вече идва това прословуто „почти“ с което започнах.
Защо, точно когато ще искам да си почина, хората решават, че трябва да ме ядосат?
Ей така от никъде … докато си седят и на някой му щуква идеята, че иска да ме ядоса?
Нарочно ли го правят или просто хората са си такива?
Както и да е … последните 3 дни от ваканцията си загубих, за да затварям устата на разни досадници. За тези три дни се хванах и изключително избеснял направих някои промени по чат системата на проклетия форум за да затворя устата на всички онези досадници, които знаят само да мърморят.
По-скоро през първия ден оправях нещата, през втория и третия refine-вах и чистех bug-ове. За моя радост не ме обезкостиха в нас. Знам колко е гадно да забия така както забивам, но те ме ядосаха! Защо им трябва да ме ядосват? Аз си почивах. Исках да си взема тази ваканция …
Е успях … 3/4 от нея …
За съжаление, днес е понеделник … след отпуската. Това ще е един черен понеделник. Но поне остават усмивките от морето и приятното прекарване с приятели.
Та … аз пак съм на работа … и се надявам следващата отпуска да не е „почти“.
А всички онези, които сега излизат – приятни летни емоции. И като се върнете да знаете, че ще гледам снимки.
Ваш,
Lucifer
P.S.: Искам фотоапарат! Харесах си! Ма знаете ли какъв е хубав . С два обектива! И с чантичка … (извинете заводския ми хумор, но не можах да се стърпя).
Вашият коментар