Светлината на утрешния ден …

Мрак… Смърт … Нощ… Забрава … Тъмнина…

„Спиш или може би сънуваш?“ е възкликнал Хамлет.

И аз спя… всеки спи…

Но понякога искам да заспя … да заспя и да не видя сутринта… Понякога я губя … понякога не я усещам в себе си … Кое?

Вярата? Силата? наречете го како искате… За мен е „Светлината на утрешния ден“ – това заради което се събуждаш сутрин, това заради което се бориш вечер … Светлината на утрешния ден … не искам да я загубя … не искам да не се събудя… Ако ще умирам … искам да е с острие в ръка, дращеики, ритайки …. дърпайки врага и изтръгвайки най-високата цена на която съм способен! Не искам просо да заспя … но понякога не искам да се събудя… искам да заспя и да не се събудя.. но .. тя е тази която ме събужда сутрин … моята причина да се събудя … моята Сверлина на утрешния ден!