На баба ми хвърчилото …

Къде е на баба ми хвърчилото?

Не, аз сериозно питам – къде е на баба ми хвърчилото, онова, дето го държеше на гардероба в старата къща … онова, дето му сменяхме пръчките с пръчки от захарен памук, а найлона -където – с какъвто дойде. Беше синьо … или поне в началото беше синьо … може и да е имало пеперуда … или клоун … или някаква друга картинка … но съм напълно убеден, че беше синьо … поне в началото – найлона издържа много дълго – по-дълго от пръчките, но пръчките бяха лесни – бяха квадратни и с големината на тези от захарния памук … и след разходката в събота, омазан до уши, разкарвах надлежно облизана пръчка от памука … не че дори тогава толкова обичах захарен памук (дори тогава не обичах да се цапам), но все пак трябваше ми пръчката … а понякога дори някоя чужда и оставена захвърлена от някое дете покрай алеята …

В края на първата година, от на баба ми хвърчилото бяха останали само пластмасовите щипки … поне от оригиналните „части“, но всеки хубав ден – го пусках на улицата …

Баба го държеше на гардероба … и с този гардероб не знам какво се случи … но там бяха и на баба ми федербала … един от малкото на улицата и единствения, който не се пазеше със жар и едва ли не под ключ. Хубав федербал … дърво ама хубав дърво и удобен и лек … чак ме беше яд, когато го настъпих години по-късно и го строших без да искам.

По някаква причина, покрай използването на термина „На баба ми хвърчилото“ се сетих, че баба ми имаше хвърчило … някога много отдавна в един друг живот. Имаше и двор, който беше покрит с асма, а в средата му имаше един квадрат пръст, винаги засят с лук … а в центъра на квадрата, баща ми беше направил люлка. 12 парчета алуминии, висящи на дебели кабели от асмата … А лятото, след обяд в голяма жега, когато ни прибираха от улицата, се настанявах на стълбите с филия, намазана с нещо и лук изтръгнат от квадрата …

Това беше някога и по неясна за мен причина ви го разказвам сега …

Ваш,

Lucifer