Не знам дали и преди съм писал за това. Би трябвало, но честно казано днес точно за това ми е пише – за изборите. Изборите, които правим и изборите, които в последствие ни определят.
Ние сме толкова продукт, колкото и жертва на собствените си избори. Избираме как да се държим, избираме как да говорим, какво да работим, с кого да контактуваме. И всеки един от тези избори ни прави това което сме в момента. Всеки от изборите ни в миналото е спомогнал да се превърнем в това което сме днес.
Всеки сам избира себе си. Избира развитието и промените си. Избира как да реагира на провокация. И колкото повече избори прави в дадена посока, толкова повече изборите му се ограничават. Не защото няма избор, а защото е направил своя избор в посоката в която ще върви, изберем ли това … изборите ни стават все по-ограничени. Все по-малко контрастни. Избирайки базата си за поведение и реакция, ни е по-трудно да избягаме от тази база.
Ако изберем да сме избухливи, все по-трудно ще ние да спрем да взимаме първосигналните гневни решения, които да ни водят напред.
Ако сме избрали да сме рационални, то ще ни става все по-трудно да виждаме красотата и смисъла на първичната реакция.
Всеки сам прави избора си какъв да е. Разбира се базирайки се на средата си. Но все пак ние си избираме дали да се подчиним на тази среда или да я надскочим и да излезем от нея. Но и това отново е избор.
Изборите са тези, които ни определят … и колкото и да си търсим оправдание в действията на другите, не можем да ги обвиняваме, защото нашия собствен избор ни е довел до ситуацията в която се намираме. Ние творим съдбата си, променяме собствената си реалност, докато тя се стане такава в която се чувстваме удобно… или такава в която се чувстваме заклещени. Но и двете реалности са наше собствено дело. Битката със самият себе си. Битката с изборите които правим. Битката, която водим ежедневно, за да бъдем себе си.
Изборите … всеки избор, който направим в този живот ни помага или ни пречи. Гради ни или ни разрушава, но това си е нашия собствен избор и няма как да обвиняваме някого за него. Силата ни, като индивиди, е точно това – ние сами правим изборите си. Ние сме тези които решават. Всеки един от нас има избора да промени всичко и всички покрай себе си, само избирайки да го направи. Ние сме тези, които градят собствената си реалност …
За това и няма защо да обвиняваме другите за нашите грешки. За нашите избори. Никой не ни е виновен за изборите, които правим. Всеки от нас има силата в себе си да промени това което е, просто избирайки да го промени. Просто взимайки решението, че това което е не трябва да е така.
Ние сме едни от малкото създания, които вероятно осъзнават силата и творческият потенциал на собствените си съзнания. И пак ние сме единствените създания, които са склонни да обвиняват друг за грешките си – противника, природата, боговете.
Това е и причината за създаването на боговете като такива – бягството от взимането на решения, бягството от избора в живота. Ако вярваш, че над теб има сила предопределила съществуването ти, съдник на всяка твоя стъпка, то тогава е лесно да избягаш от по-големия и по-строг съдник – този в огледалото. По-лесно е да вярваш, че ще те съдят боговете от колкото да се изправиш срещу кошмарите си, които ще ти натякват всяка твоя грешка.
Но разбира се, не всеки има волята, силата и желанието да се изправи срещу себе си и да заяви „Аз направих своя избор! За добро или за зло, това е така и така ще бъде, защото аз го пожелах!“. Много по-лесно е да твърдиш, че избор нямаш и над тебе властва сила предопределила това което е и това което ще бъде …
Аз осъзнавам своите избори и ги правя с ясното съзнание, че единствения ми съдник ще бъда аз! Аз избирам как да се държа и какво гоня като цели, и накрая … накрая просто не искам да съжалявам за не направените избори.
А вие? Съзнавате ли изборите си? И съзнавате ли последиците от тях?
Ваш,
Lucifer
Снимка: Richard Elzey
За съжаление 100 % от изборите, които съм правил в живота излизат накрая грешни, а лошото е че няма връщане назад. От избори умря и сестра ми – избор, който аз взех…