Какво всъщност му трябва на човек за да успее?
Не много …
Трябва му нещо малко, дълбоко вкоренено в съзнанието му.
Не, не са пари, защото те се печелят. Не е и знание, защото и то се получава … и власт не е …
Само упоритост … упоритост и вяра. Малко от двете … упоритост да не преставаш да опитваш и малко вяра в себе си, че ще успееш.
Упоритостта е това, което ни движи на пред. Макар и бавно, като глетчер, ние се движим напред понесени от желанието да постигнем нещо и упоритостта да не се откажем. Много след като са ни свършили силите, много след като дори инерцията на първоначалния импулс е изчезнала, някъде там дълбоко в нас има едно гласче, което казва „Аз ей ся щи еба мамата, но няма да се откажа!“. Това малко гласче е упоритостта ни … последните късчета от нас, подхранвани от последните късчета вяра в нас самите, които ни бутат напред. Въпреки или точно заради.
Упоритостта …
Онази сила … отвъд пределите на собственото ти съзнание …
Защото когато вече нямаш повече сили, когато ти е дошло до гуша и искаш да се откажеш. Защото когато всички са срещу теб или поне така изглежда … когато си направил всичко по силите си и и не виждаш реалния резултат … тогава ти остава само упоритостта … защото тя е това, което те прекарва през трънените пътеки на злобата, тя е това, което ти показва пътя през океаните от завист … само проклетата и безмерна упоритост е това, което те превежда през всички пречки … през всички трудности … сляпата упоритост … капката вяра.
Малкото зрънце … малкото камъче … което повлича лавината на съзнанието … упоритостта …
Тя е това, което ни кара да преминаваме собствените си граници. Тя е това, което ни тласка отвъд преградите на собствените си ограничения … и отвъд ограниченията на на обществото ни … упоритостта е това, което поставя новите граници … нашата упоритост …
А вас кое ви подтиква … кое ви тласка, когато няма какво друго? Или се предавате?
Ваш,
Lucifer
Снимка: BK
Вашият коментар