Понякога ми се струва, че се движа по ръба на бръснач.
Малко парченце земя под краката ми, а от двете страни пропасти и всяка грешна стъпка може да ме изпрати главоломно на долу в мрака под мен. Сякаш всеки момент ще политна … ще пропадна в бездната …
Проблема не е в падането. Проблема не е в страха от сгромолясването в мрака, проблема идва в нужните сили да продължиш напред. Стъпка след стъпка. Момент след момент. Всяко решение, всяко желание … всичко което си да го държиш устремено. Да се опитваш да не се поддаваш на собственото си желание, просто да оставиш всичко и да гледаш как се сгромолясва …
По ръба на малкото парче път над бездната от грешки … и всяко камъче, всяка стъпка, всяко действие може да те хвърли там.
Опияняващо е … да гледаш всички тези възможности, които напират да се случат и да стоиш над тях. Да се съсредоточаваш с всяка крачка напред, за да не дадеш възможност на желанието да те хвърли и да загубиш контрола над собствените си действия … всяко решение, трябва да е премислено, всяка реакция – преценена … а импулса в теб е друг, желанието е друго.
И чуваш шепота … там някъде, дълбоко – напред и нагоре. Напред и нагоре и не позволявай на бездната да те хване!
Защото да пропаднеш в бездната е лесно … да се поддадеш на шепота на мрака е лесно … но е трудно да направиш следващата крачка … да направиш следващия избор базирайки се на мисълта, а не на желанието си … бавно, стъпка по стъпка, по бръснача простиращ се до хоризонта … и се надяваш да стигнеш другия край на пропастта преди желанието да стане по силно от мисълта.
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар