Не знам колко от вас са го имали това чувство … след като цял ден мислите са бягали по различни задачи и сте оправяли разни глупости, сядате накрая да свършите нещо полезно за вас. Дали ще да напишете административен панел или нещо друго няма значение … и изведнъж осъзнавате че всъщност нищо не идва …
Цял ден сте чакали тоя момент … да поседнете да посвършите малко работа … а то не става. Всеки шум ви разсейва … всяко движение ви отвлича … и наистина ви се иска да вкарате един в нова на досадния колега който не спира да говори зад вас … а пръстите тракат … но и те не знаят защо тракат … нещо щях да правя … щях да го правя добре …
Бях измислил хитрия начин … ето тук … нещо щях да пиша …
Да ама не. Някак изпразнено от мисли стоя и гледам как курсора потръпва под
die(‘ACCESS DENIED’);
}
И искам да тръшна всичко и да изляза, защото тази проверка ми отне 15 минути за да осъзная как се прави …
Ей така … блокирал …
Тогава теглиш една българска, нахлупваш слушалките, слагаш музиката … и се молиш да вържеш поне няколко думи в тази тема, защото ако не я напишеш сега, няма да можеш …
Много е гадно така … много … но какво да се прави …
Та … малко от мен … малко и некачествено, но нямам необходимото внимание за повече от няколкото думи, които четете … какво да се прави … друг ден – повече.
Ваш,
Lucifer
P.S. Картинката … е просто гола картинка от ежедневната доза … приемете я за трета за днес.
Вашият коментар