Политика по български …

Днес сутринта из стрийма ми се появи много забавно клипче от архива на ьТВ – някаква пресконференция на нашия премиер – г-н безОрешарски, на която са били поканени „отбрани“ български граждани, които са му „забранили“ да се поддава на натиска и да подава оставка … всичко това в светлината на държавното безхаберие което наблюдаваме последните дни.

Това, обаче, което направи впечатление беше липсата на „диалог“ с медиите. Това не било пресконференция и въпросите не били позволени.

Интересен подход в една европейска държава …

В една законова държава, в която свободата на словото трябва да стои на първо място, както и свободата да се задават въпроси.

В светлината на всичко онова, което се случи през изминалата седмица, в мрака на мъртвите … и най-вече със смъртта на държавността като такава, този смешник си позволява да излиза и да разиграва циркове.

Защо казвам, че държавността е умряла ли?

Защото нямаме държава, която да може да се справи с едно обикновено природно бедствие. Нямаме администрация, която да направи най-простото нещо – да спази собствените си инструкции за работа при бедствия и аварии. Добре, мога да приема че риска от това наводнение е бил подценен, мога да приема, че адекватни превантивни мерки не са взети, защото ние, хората сме свикнали да вярваме, че това няма как да ни се случи на нас. Но провала на държавността в България идва от реакцията.

Или по-скоро липсата на реакция.

Не можеш да имаш разписан и съгласуван план за действия при бедствия и аварии … и никой да не го е прочел. Не може кмета на един град да трябва да се обажда на премиера по телефона. Не може институциите, като гражданска защита, пожарна и полиция да трябва да научават от другаде … и въпреки това да им отнема часове докато отреагира. Не може хората да работят първата вечер, в най-големия ад на тъмно, без подкрепа от полиция, без подкрепа от държавата като цяло.

Държавата е имагинерно понятие. Тя е едно създание странно. Идеалната държава е тази, която не усещаш че съществува, докато не ти притрябва. А явно у нас е точно обратното – тук държава има, точно до момента в който ти притрябва …

Кажи си, Пламене, в кой кучи задник си беше заврял главата, докато хората се давеха?

Кажи си, Пламене, къде ти е полицията и жандармерията … и защо бяха на площада да те пазят, а ги нямаше като трябваше да пазят хората?

Държавността у нас е умряла. Няма я. Има политика. Не може някакво министерско парче, да каже едва ли не на шега „поискайте ни оставката, защото не спряхме дъжда …“ Не, искаме ви вече повече от година оставката, защото вие убихте създанието наречено държава. Аз не помня по бехаберно правителство. Не помня правителство с по-малко реакция. Предните може и да бяха популисти, ама като гръмна военния склад, след 2 часа бяха там сете парчета, че и поне изглеждаха да вършат нещо.

Най-страшното през изминалата седмица не беше бурята, не беше смъртта, не беше трагедията. Най-страшното беше, че нямахме държава. Нямаше кой да покаже пътя. Най-страшното беше, че всички видяхме че институциите са спрели, правителството ефективно го няма, а властта е абдикирала. Живеем в призрака на държава …

Но за да не съм черноглед, поне липсата на държава показа наличието на нещо друго – имаме общество. Будно, активно, самоорганизиращо се. Не малко хора, готови да направят каквото трябва … просто защото така трябва.

Живеем в призрака на държава, която се крепи на едно неочаквано от никого общество. Май винаги е било така …

Трябваше просто да изкажа възмущението си от този клип – цък.

Време им е да си ходят. Сега, веднага и на бързо. Преди да са уморили вярата в държавата съвсем.

Ваш,

Lucifer