В последния момент …

В последния момент … някак си не оставаше време … или по-скоро желание днес да седна да пиша този пост. Някак изморен съм. Дали защото ми се спи или просто защото започнах да се изчерпва … но обещанието си е обещание и се старая да го спазвам.

В последния момент … няколко минути преди края на този ден … защото всеки ден трябва да си има пост и този ще има … даже си има няколко, които ще останат за друг ден. Различни постове, които ще останат за дни в които думите идват лесно … за дни в които мога да ги сглобя и да ги накарам да следват мисълта ми за да ги изразя … за днес се получава това – каквото се получи …

Когато преди толкова време реших да се пробвам да пиша дълго време без да спирам ( и то след като бях спрял за много) не предполагах, че ще се превърне в такава мания … в такова желание да запълня празното поле на блога. Но и в такава битка за намирането на правилната тема … онази тема, която през този ден кара думите да излизат сами. Когато предните години се заемах да правя такива неща, времето беше по-кратко, дните по-малко … и сигурно съм имал повече време за да седна да пиша … този път явно не е така – или няма теми или ако има са трудни за писане … думите идват все по-трудно и по-трудно, но аз съм упорит и ги карам да се материализират … пък било то и само за да се чета сам …

И да знам, че целия този експеримент е един гигантски егоцентрично-нарцистичен калейдоскоп, но какво да се прави. Такъв съм си.

Та и днес нахвърлям нещо, което просто се появява под пръстите ми, докато времето изтича … докато деня от днес преминава плавно към утре … надявам се да съм се научил на нещо, защото нали за това пиша – за да се развивам … за да творя и да правя разни неща, а не просто да тъпча на място … но за днес смятам че съм си изпълнил „задачките“ … дори тази, която започвам за пореден път …

Та … за днес толкова … след няколко минути е утре и тогава … предполагам, ще успея да направя повече … или да направя по-малко, но няма да спирам да опитвам да направя нещо …

Ваш,

Lucifer