Преди да започна искам да помоля тези, които четат тази тема да се замислят, а не веднага да започват да спорят се мен. Целта на този пост не е да оскърбява нечия вяра или религия, а по-скоро да ми позволи на мен самия да я развия.
Когато миналата седмица Папата каза, че теорията за Големия взрив и Еволюцията не противоречат на религията и на представата за Бог, малко преди лягане с приятелката ми се заприказвахме дали всъщност Бог противоречи на науката, като отговор.
Преди да започнете да ме горите на научната клада като отстъпник на рационалните идеи, нека изясним какво е бог според християнската религия. Бог е всесилен, всеможещ и всеобхватен. Творец на живот. Проблема, който всеки от нас има с Бог, наложен ни от религията е неговата антропоморфонст. Някак си винаги ни е било налагано, че Господ Бог е стареца на небето, държащ всичко под контрол, великия съдник. Твореца на всичко и на всички …
И точно идеята за твореца е тази, която най-много може би съвпада с рационалното мислене … ако можем да избягаме от думите и да видим идеята зад тях. Ако премахнем от идеята за Бог съзнанието, волята и формата. Всичко онова, което го очовечва и оставим в него само идеята за това което е … не може ли Бог всъщност да е просто дума изразяваща абстракцията на твореца – разрушител?
Ако премахнем от Бог неговата антропоморфия – това което го кара да прилича на човек и оставим само идеята за него, то Бог е сила и енергия.
Да вземем сътворение например.
1:1 В начало Бог създаде небето и земята.
1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
1:5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
Махнете Бог. И да приемем, че ден първи е периода необходим за разгръщането на единичната частица на Големия взрив до реалността такава каквато я познаваме. Какво имам тогава?
Единична сила, първоизточник. Не Бог в смисъла на творец, а бог в смисъла на идейна реперезентация на енергията, сътворила реалността ни. И тази енергия, материя (земя) и пространство (небе), която наричаме реалност, се заражда от свръхмалаката частица. Тик не мислим дори за миг за Бог творец, махнал магическата пръчка да създаде реалността ни, а по-скоро за потенциала наречен с името Бог.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм станал религиозен изведнъж. Дори за момент няма да си помисля да се кланям на съществото Бог, антропоморфната персонификация на една идея. Потенциал окован в идея, окована в дума, на която е предаден различен смисъл през хилядолетията изопачаване. Но ако приемем, че думата Бог възниква точно като единична дума с която да опоменем онези взаимодействия, които изграждат нашата реалност (гравитация, магнетизъм, силно ядрено и слабо ядрено взаимодействие)?
Нима това не създава една различна идея за бог?
Бог не като творец, а като абстракция заложена в основата на реалността ни.
И не, няма да приема църковния, верския или който и да е друг бог. Просто си следвам посока на мисълта, която ми хрумна и ми се стори интересна и достойна да я развия, а как по-добре от това да я представя за критика на хора по-умни от мен. Нека обаче не се хващаме за думата. Нека вярата си остане вяра, а да се занимаем само с идеята. За бог не като създание-създател, а за бог като абстракция опоменаваща сила.
Ще ми е интересно да прочета разсъжденията ви, като отново ще напомня – нека не се хващаме за думата, а за идеята заложена вътре в нея … и за самата промяна на идеята като такава.
Ваш,
Lucifer
Снимка: Eva Defeses
За мен проблемът с християнството (и подобните нему религии) не е антропоморфността на божеството, а понятието за грях. Идеята, че някакви морални норми и правила се налагат отвън на човека, и ако ги спазва, ще получи някаква награда. Хаха.
Политеистичните религии са по-готини, според мен. И да, аз ги възприемам не буквално, а по-скоро като символна система, която служи да обясним (засега) необяснимото. И си заемам каквито символи към момента са ми удобни откъдето са ми удобни, за да си изграждам моята собствена система. (Че и от християнството си заемам. То има доста голяма разлика между идеите, които са в сърцевината, и масовото тълкуване, по-скоро липсата на задълбочено такова; пък за институцията на църквата да не говорим.)
Намирам за изключително приятна идеята да считаме божеството за възможност/енергия, и доста се дразня на вменяването на личностни качества(особено подплатени с случки като масово измиране на първородни деца). Но нека да сме искрени, от хлапета ни вменяват морални (и не само) норми чрез идеята за божество, което е всесилно, всезнаещо( и най- интересното) всеопрощаващо.
Преди години имах преподавател, който ме попита, какво ме притеснява в гореизброените …любопитно ми е – ако се замислите върху ВСЕтата- вас кое ви притеснява?
Защото признавам, някак естествено е за човека да търси в битието все-можеща сила, създала моята все-лена, ама ме притеснява, че тя се занимава с прощаване.
Радвам се, че най-сетне папата достигна до моята „истина“ 😀
В периода си на „търсене на себе си“ (имам предвид периода 15-20 години) вярата и религията бяха една от темите ми за размисъл. И като човек, който знаеше още от малка, че ще се занимава с наука, още тогава се опитвах да съвместя понятията рационални/духовно.
Като цяло идеята ми за Бог изцяло се различава от тази на баба ми (която според мен е по-скоро религиозна, отколкото вярваща).
За мен Бог е „искрата-живот“. Съгласна съм с написаното от теб: „бог в смисъла на идейна реперезентация на енергията, сътворила реалността ни.“ Енергията, вътре в нас, която ни позволява да вървим напред. Енергията, която кара семето да покълне. Енергията, създала света ни, какъвто е.
Е, разбира се преди десетина години се опитах да обясня това на баба ми.. която с ужас в очите ме попита дали не съм станала сатанистка. Така че не се притеснявай, никой няма да ре обяви за религиозен ако съчетаеш идеята „Бог“ с научните постижения.